Димитър Ангелов е президент на Националната асоциация на бойните спортове, учредена на 25 март 2015 г. Организацията включва Българската конфедерация по кикбокс и муай тай (тук Ангелов е съпрезидент заедно с Виктор Меламед), Българска федерация по таекуондо (ITF), Българска федерация шотокан карате до, Българска карате киокушин федерация, както и федерациите по джу джицу, кудо, айкидо, сумо, самбо, кендо, ушу и канадска борба. Ангелов има VII дан карате, IV дан таекуондо и степени в още 4 бойни спорта. Той е първият българин, избран в Борда на директорите на Световната карате федерация (WAKO), и то с гласовете на делегати от 112 страни.

Преди година бе учредена Националната асоциация на бойните спортове. Какво се случи досега в организацията?
- Първо успяхме да извадим бойните спортове от тази ъндърграунд среда, в която се намираха от гледната точка на доста хора, които просто не са запознати с реалностите. За нас е важно нашите спортове да са пред обществото с истинското си лице. Масовостта, организацията, възпитанието и спортното майсторство на неолимпийските бойни спортове са на много високо равнище. Вече има пълен регистър на националите, настоящи и бивши, на ниво координация между 12-те федерации, членове на асоциацията. И вече е възможно много бързо да бъде установено когато някой каже, че е бил национален състезател по боен спорт, да стане ясно дали е истина. Показателен е примерът с лицето, което участваше в побоя на Околовръстното шосе и бе обявено за национал по кикбокс, а този човек не е бил никога спортист. До есента регистърът ще е готов и като общ списък, за да е окончателно ясно, че от бойните спортове излизат дисциплинирани и възпитани граждани, а не побойници. Федерациите също така имат общ състезателен календар. Отстояваме общите интереси на членовете на асоциацията.

Заявихте, че една от целите е и все по-масово обучение на млади хора в бойни спортове.
- Това е един от основните ни приоритети. По наши данни от 1400 училища в България в почти 1100 от тях има клуб, секция или школа по някой боен спорт, почти същото същото е и в детските градини. И нещо изключително сериозно – ние, от бойните спортове, сме единствените организации, които могат да подават хора обучени, хора патриоти и възпитани, ако това се наложи, на държавата Освен, разбира се, служителите, които са се обучавали в специализираните военни и полицейски училища. Нашето мото е „Спорт, обучение, патриотизъм“ и смятаме, че може да сме много полезни както за тези, които се занимават с бойни спортове, така и за обществото и дори за държавата. Уверени сме, че при добра организация и координация с държавните органи нашата асоциация може да има много по-широки функции.

Каква е общата членска маса, които обединява асоциацията?
- Около 40 000 души, които тренират бойни спортове редовно, от тях 7000 са картотекирани спортисти в 476 клуба на 12-те федерации. Другите спортисти са в процес на обучение, основно подрастващи, както и хора, които само тренират. В спортно отношение към момента при нас всичко е ясно – федерациите са лицензирани, имат структура и календар, участия в международни състезания и т.н. Убеден съм, че може да сме много полезни на цялостното спортно и истинското патриотично, а не патриотарско, възпитание у нас като организация и за това разработваме цялостна концепция.

Как успяхте да обедините 12 федерации в асоциацията при положение, че егото в бойните спортове понякога е много голямо?
- Наистина мнозина бяха изненадани как се постигна това обединение. А на практика се получи защото тези федерации няма какво да делят. В бойните спортове егото надделява над логиката когато човек не се чувства стабилен. Президентите и хората в ръководствата на тези федерации са стабилни и много сериозни, с големи спортни успехи. Обединени наистина сме много по-силни. Бойните спортове са на основата на бойни изкуства, което предполага морал, възпитание, философия към живота. Вече го няма и спорът кой боен стил е по-добър от другия. Имаше една тъмна заблуда, с която се опитаха да ни спрат, че нашите спортове култивирали агресия и затова нямали място в детските градини. У всеки човек е заложен инстинкт за самосъхранение и той трябва да се канализира, а не да се подтиска. Доказано е, че където има силен спорт там няма агресия. Агресията сред малцинствата и в гетата най-лесно се овладява чрез спортни занимания, в това число и с бойни спортове.

Променихте отношението на държавата и това личи по завишените бюджети на бойните спортни федерации от спортното министерство...
- Определено успехът ни е много голям. Но по-скоро успяхме да обясним и да структурираме нашите идеи. В момента спортното ръководство на държавата е много адекватно и мениджърски ориентирано. И припозна в нас една от основните си идеи за развитие на българския спорт най-вече в обучението и тренировките на млади спортисти. Затова ние нищо не променихме, а просто седнахме, поговорихме, установихме, че имаме общи идеи и започнахме да работим заедно. За първи път спортът в България основно се финансира там където има смисъл. А има смисъл да се финансира там, където има много деца и където има успехи. При нас ги има и двете.