Фей Хо е истинска спорта личност – тя участва два пъти на Олимпийски игри в два различни гребни спорта. През 1984 година е на Олимпийските игри в Лос Анджелис като състезателка по каяк в отбора. Треньорът й предлага да смени спорта, тъй като в гребането има и лека категория. И така, от 1987 г. Фей Хо вече има нов спорт. На Игрите в Барселона през 1992 г. тя отново е олимпийка, вече като състезател по гребане. Тя е единственият спортист от Хонконг, участвал на Започва работа в комисията на  FISA за парагребци през 2002, а от 2006 г. е председател на комисията.

Госпожо Хо, FISA е една от първите спортни организации в света, която не прави разлика в отношението си към спортисти и спортисти с увреждания - гребци и парагребци. Как го постигнахте?
- Гребането е спорт за всеки. Но за да постигнем този основен принцип, нашата комисия извърши много работа. Парагребците – също. За да достигнем до Световното първенство по гребане в Пловдив, където гребната дистанция е еднаква за всички – 2000 метра. За първи път двукилометровата дистанция бе тествана от парагребците през 2017 година в Сарасота. Прекрасно е да видим какви усилия се полагат от всички страни, за да няма никакво разделение между гребците и парагребците. Пловдив е сред примерите как гребният канал може да се развие, как могат да се осигурят отлични условия за парагребците, за да бъдат наистина част от голямото състезание, каквато е и основната идея на FISA. На Световното първенство по гребане в Пловдив 40 страни изпратиха свои отбори, а броят на лодките с парагребци в тях е 71.

Как посрещнаха парагребците идеята, че ще се състезават на дистанция от 2 километра?
- Внимателно се вслушваме и съобразяваме с мненията на спортистите. Някои могат да издържат натоварването от двукилометровата дистанция. Други не могат. Зависи от самия атлет. Някои предпочитат да спринтират, други – да издържат на големи разстояния. Трудно е – да, но изпитват и удовлетворение от факта, че за всички гребци изискванията са еднакви. Убедена съм, че не трябва да има разлика между параспортистите и другите атлети. В началото парагребците се състезаваха на 1000 метра, но те усъвършенстваха възможностите си и вече гребат на 2 километра. Спортът ни изисква много тренировки и независимо от дистанцията параспортистите трябва да бъдат подготвени.  Промяната в отношението към парагребците може да се види по лицата им – това са щастливи хора.

Гребането за параспортисти привилегия на по-богатите страни ли е? В кои държави парагребането е най-развито?
- Англия, Италия и САЩ са първите страни, които дадоха възможност на параатлетите си да тренират и да се състезават в гребане. Логично, те са най-развити и в момента. Тези страни и сега оказват силна подкрепа на своите парагребци. В Украйна също се полагат големи усилия. Те не са сред най-силните, но държавата дава голяма подкрепа. Това е начинът.  FISA също инвестира много в парагребането. Предлагаме силна подкрепа на страните, които не са толкова богати. Парагребането е развито в общо близо 50 страни по света.

При какви условия тренират парагребците по света? И къде се намира България в общата картина?
- Всяка страна има възможност да предоставя условия за парагребците. Въпросът е да има и воля. България е пример за бързо израстване в това отношение. Гребната база в Пловдив беше усъвършенствана специално за парагребане – бяха изградени рампи за колички, беше направен и специален асансьор, с който атлетите с колички да имат достъп до помещенията във финалната кула. Отделно са и отличните условия на самия гребен канал. Водата в Пловдив е много бърза, а треньорите имат отлична видимост и са близо до спортистите, за да ги напътстват. Гребният канал в Пловдив е сред най-добрите за параатлети. На всеки канал, където се провеждат състезания за парагребци, има и обичайни малки трудности – като движението на количките по понтоните. Но те се решават – ето, може да видите, че на понтоните, от които парагребците влизат във водата, са застлани килими, по които количките се движат по-лесно. Най-важното е желанието и отношението. А и от страна на ФИСА, и от страна на самите параатлети, и от страна на организаторите желанието е в една посока – да няма разделение и да има възможно най-добрите условия както за гребците, така и за парагребците.

Кога мислите, че можете да бъдете готова с вашата оценка за качеството на Световното първенство по гребане в Пловдив?
- Аз виждам усилията, които домакините са положили и не спират да полагат. Виждам хората, които работят здраво, за да имат гребците отлични условия за състезания и за почивка. Парагребците усещат дружелюбно отношение към себе си. Що се отнася до Пловдив, аз зная, че градът през 2019 година е европейска столица на културата. Сегашното Световно първенство може да даде ценен опит за това как градът може да подобри условията си за туристи със специални потребности.

Посещавали ли сте Пловдив друг път?
- Да, тук съм за втори път. Харесва ми, че хората тук са много дружелюбни и винаги усмихнати. Още не съм успяла да разгледам града, защото сме от сутрин до вечер на гребния канал, но се надявам в следващите дни да имам тази възможност.