“Ще ви разкажа моята версия за инцидента. Иначе мачът беше хубав, вървеше си спокойно. Играеха и си пееха двата отбора направо…Малко преди края на първото полувреме дадох дузпа за Бенковски (Костенец). Нарушението беше безспорно – 100-процентова дузпа. Домакините изразиха несъгласие с мое решение да покажа червен картон на извършителя на фаула в наказателното поле. Искаха само жълт да му вдигна. Обясних им, че това няма как да стане.

 

 

 

Двама футболисти от отбора на Мътивир тръгнаха след мен. Направих един спринт – 50 метра. Не го крия, няма да си кривим душата. Единият – №19, Иван С. Митев, посегна да ме удари, и ме уцели по крака. И дотам. После го спряха. Имаше си и полиция. Хората се намесиха. Не е вярно, че целият отбор е тръгнал да ме гони. Преувеличено е, хипербола.

 

 

 

После ме увещаваха да подновим играта. Аз обаче бях категоричен – дузпа и червен картон. Иначе нямаше как да подновя мача. Това не им се хареса. Заплашиха, че ако покажа червен картон ще напуснат терена.

 

 

 

След като решихме да прекратим мача наистина около съблекалните се събра една тумба цигани. Псуват си там, ама това си е нормално…Това е положението. Но ние си написахме доклада и си тръгнахме като “бели” хора. Полицейски ескорт ни изпроводи извън града.

 

 

 

Дали този нов инцидент би ме демотивирал да продължа със съдийството? Не, категорично. Едва ли. От 10 години съм съдия. Вярно е, че ми се случва подобен неприятен инцидент за втори път в рамките на месец, но какво от това. На никого не го пожелавам. Знаех си, че рано или късно това нещо ще стане. Но от циганите няма какво да очакваш, там трудно и супертежко се свири. Колегите го знаят това нещо отлично. Няма какво да се лъжем. До манталитета на самите играчи си е, според мен. Във всеки отбор си има по 2-3 “зрънца”, които развалят всичко по принцип. А има и отбори, където почти всички са такива.”