Урубко: В планините няма случайности

Урубко: В планините няма случайности

Не мога да кажа, че обичам риска. По-скоро го ненавиждам - откровен е Урубко

- Не мога да кажа, че обичам риска. По-скоро го ненавиждам - откровен е Урубко.

 
- Твърде често съм се сблъсквал с него и съм свикнал да го избягвам по всяка­къв начин... Или да се старая да го избяг­вам. Макар че не ви­наги се получава. Обективната реал­ност на неизбежното е един от най-непри­ятните рискове - то­гава, когато от тебе почти нищо не зави­си. Към нея отнасям ледопадите, лавини­те, лошото време, кислородния глад, болестите, реакции­те на партньора. При всичките усилия за избягването им тези фактори продължа­ват да влияят върху безопасността на ал­пийските маршрути. Струва ми се, че в планините няма случайности макар че никому не е дадено да пред­вижда криволиче­щият път на прови­дението. И ако си се захванал с тази опасна работа - ал­пинизма, трябва да се съобразяваш с този факт. Прекале­но много фактори определят сложните изкачвания над 6000 м. Друго е, когато факторът риск е пряко свързан с тво­ите личностни ка­чества - издръжли­вост и спортно майсторство. Затова сложните маршрути винаги ще си оста­ват еталон за майс­торство. И изкачванията на Асан (Памиро-Алай) и Серо Tope (Патагония) винаги ще бъдат привлекателни с това, че хората никога няма да бъдат сигур­ни в успеха. До вър­ха никой не знае ще му стигнат ли сили, подготовка и нерви. Задълбочавайки се във философията, винаги се стига до въпроса за смисъла на алпийските изкач­вания. Защо хората се катерят по плани­ните? Аз не мога да дам отговор на този въпрос. И нямам ни­какви претенции. То­зи въпрос се решава от всеки - лично.
 
Разсъждавайки логи­чески, алпинизмът е стремеж на човека нагоре, към върха. Следователно, кол­кото по-високо се изкачва при еднакви останали условия, толкова повече се приближава до поня­тието алпинизъм. Колкото по-висока е една планина, толко­ва по-трудно се сти­га до върха й. Пър­во, разстоянието е много по-голямо. Едно е да се изкачиш от 1500 на 3000 м, съвсем друго - от 6000 до 8848 м. Ос­вен това най-напред трябва да стигнеш до 6000 м. А кислоро­дът непрекъснато намалява. Обичате ли да дишате? Мно­зина дори не забе­лязват това щастие. А когато на 7000 м твоето тяло получава само една глътка въздух вместо полагащите се от природата три глътки, то отказва да работи. А на 8000 м кислородът намалява още повече. Хайде сега тръгнете по от­весна или надвесена скала. И с пълна ра­ница, ако изкачването е в алпийски стил. Това са допълнител­ните опасности, кои­то присъстват във височинно-техническите изкачвания. И те не могат да бъдат из­бегнати.
 
Мнозина от клиен­тите на комерсиал­ните експедиции,ко­ито сега обсаждат Еверест, използват кислород. Това ав­томатично "сваля" човек на височина 4000-5000 метра. И при това положение да казваш, че си изкачил най-високата точка на планетата, е най-малкото странно. Това не е спорт. Не е алпини­зъм с неговата висо­ка степен на риск. Клиентът на комер­сиална експедиция не рискува практи­чески нищо - само това, че не навреме може да му свърши кислородът. И това дава повод за безк­ритично отношение към алпийските из­качвания. Когато всички, затворени в тесния кръг на псевдоспециалистите, лъжат себе си и ос­таналите. И започва играта, която трябва да повдигне прага за самооценка на някои хора. Кислород, шерпи, въжени па­рапети... Това е действителността. Но за щастие на Еверест аз самият трябваше да опъвам въжета, да се изкач­вам без кислород, само в компанията на Симоне Моро, с който сами мъкнех­ме целия си багаж. И работата не беше в прословутата ни бедност. Просто аз съм свикнал да се смятам за спортист и да рискувам успеха, но не нарушавам принципите си.
 
Експедиция на хималайски или каракорумски гигант струва луди пари. А алпи­нистите, които са бедни като църковни мишки, могат да раз­читат само на средс­тва от богати спонсо­ри. И тези пари се по­лучават ужасно труд­но. За оправдаване на спонсорските пари е необходим успех. Ако го постигнеш, имаш шанс да полу­чиш пари за нов осемхилядник. Пора­ди това всеки норма­лен човек ще предпо­чете класическия път, отколкото изкачване­то по труден техни­чески маршрут.
 
Преди време Дмитрий Павленко, един от най-силните руски алпинисти, направи много точно разграничение между спор­тните и политически­те изкачвания. Но по­добна ситуация се наблюдава не само в Русия, но и в други страни. Когато поли­тическият резултат се представя на не­посветените като ве­лико спортно пости­жение. Само при ус­ловие, че класически­те маршрути се пре­минават скоростно, когато целта не е са­мо простото дотътряне до върха, а стяга­нето до него по-бър­зо от най-бързите предшественици, са­мо тогава може да се говори за спорт. Тук основната цел е да си първи, а в това е основният смисъл на спорта. На височина има тенденция към опростяване на всич­ко. Светлината и сянката, времето, смисълът на всяко движе­ние - всичко става по-ярко, по-контрастно, по-лаконично. Също­то се случва и с чо­века. Да запазиш всичко това, което ти е дала не природата, а културата, е далеч по-трудно отколкото долу, в подножието.
 
Понякога хората се превръщат в животни и това също увели­чава степента на рис­ка... Да останеш чо­век става много труд­но. Може би това е най-страшната опас­ност в алпинизма. Как Анатолий Букреев успя да се притече на помощ на загива­щите хора в нощта на трагедията на Еве­рест през 1996 г.? И как се скри в палат­ката си в отговор на вопъла за помощ Джон Кракауър? Единият остана ве­рен на другарството и на чувството за съпричастност, а другият каза: "I am not a guide" ("Аз не съм гид").
 
Често обаче човек престава да се грижи за собствената си си­гурност. Вероятно, това е твърде специфично качество на човешката природа, сродно с поведение­то по време на война. Тръгваш нагоре, пра­виш това, което трябва и после, когато се обърнеш назад, уста­новяваш, че при дру­го състояние на духа не би направил и крачка напред. И не можеш да си обяс­ниш защо си постъ­пил точно така. От какво е предизвикано това ми е трудно да кажа. Очевидно, роля играят и кислородни­ят глад, и адренали­нът в кръвта, и прос­ловутото опиянение от върха. Всичко е много индивидуално. И това също крие риск. Човек започва да действа като берсерк (б.р. митологи­чен воин, посветил се на германо-скандинавския бог Один) или като самурай. Друго сравнение не ми идва наум. Той на­пълно контролира ситуацията, по сили­те му е да се справи с най-големите труд­ности, но в същото време е невероятно уязвим. На 6-, 7- и 8-хилядниците опас­ността се увеличава неимоверно. Там си­гурността зависи от автоматизма на дейс­твията и реакциите и от вътрешната убеденост, че ще останеш жив и в най-неблагопри­ятната ситуация и при най-лошото сте­чение на обстоятелствата. Но и тогава рискът остава. Той не изчезва заради твое­то майсторство. Ще го има винаги и не може да се направи нищо.
 
Никога няма да се съглася с човек, кой­то твърди, че над 6000 м ходят тези, които нищо не са постигнали в техни­ката на катерене. Мо­ето мнение е, че крал­ската позиция в алпи­низма принадлежи на височинно-техническите изкачвания. А за "предимствата" на скалните или на ви­сочинните изкачва­ния разсъждават са­мо тези, които не мо­гат да приемат риска за себе си. За пример ще приведа мисълта, че нито един обикно­вен техничар или височинник никога ня­ма да повторят мар­шрутите на Иежи Кукучка или Райнхолд Меснер по стените на осемхилядниците. Просто това е друго измерение. Макар че всяка година множес­тво алпинисти изкатерват Ел Капитан, Чивета или Еверест по класическия мар­шрут.
Опитайте се да ме оборите. Много ще ми е интересно...
 
Това е друга сте­пен на риск, господа - завършва Денис Урубко.
Мерлие спечели третия етап на Тур дьо Франс

Тим Мерлие спечели хаотичния спринт в третия етап на Обиколката на Франция по колоездене

Инцидент със зрители на шампионат по колоездене

Двама зрители пострадаха сериозно, а други осем бяха ранени по време на Германския шампионат по колоездене на писта, след като двама състезатели се врязоха в публиката.

Белгиец спечели първия етап от Обиколката на Франция

Стартът бе труден за четирикратния победител в Испания – Примож Роглич

Над 300 млади плувци на турнира "Синьо лято" в Стара Загора

Над 300 участници на възраст от 8 до 12 години ще се включат в петото издание на традиционния турнир по плуване за деца „Синьо лято 2025“, който ще се проведе този уикенд в Стара Загора.

Две наши лодки на финали на Европейското първенство по кану-каяк

Още два финала си осигуриха българите в сутрешната сесия от втория ден на Европейското първенство по кану-каяк за юноши и девойки, младежи и девойки до 23 години в Питещ (Румъния). 

Брисбейн 2032 търси частно финансиране

Правителството на Куинсланд реши да се обърне към частни инвестиции за финансиране на инфраструктурата за Олимпийските и Параолимпийските игри в Брисбейн през 2032 г.

Витоша приема Европейското по маунтинбайк спускане през 2026

България ще бъде домакин на Европейското първенство по маунтинбайк спускане през 2026 г.

София ще бъде домакин на втория фестивал "Гимнастика за всички" Ива Кръстева

Столичната зала "Асикс Арена" ще бъда домакин през уикенда на втория международен фестивал и чалъндж турнир "Гимнастика за всички" София 2025.

Министърът на спорта поздрави спортните журналисти

2 юли е Международен ден на спортния журналист