Йоана Илиева, която през уикенда спечели първо място на сабя при жените на Световната купа в Пловдив, заяви, че конкуренцията вече гледа на нея и на българската фехтовка като цяло по съвсем различен начин.
23-годишната Илиева заяви, че треньорите на редица отбори са дошли при нея ѝ са я похвалили за умната ѝ игра, което самата тя определи като голямо признание.
"Световната фехтовка вече много уважава нас българите. Това важи както за моя треньор Ивайло Воденов, така и за целия отбор. Имах един случай, в който французойката Сара Белзер загуби от мен на състезание, но не искаше да ме поздрави, защото си мислеше "коя е тази, че да ме бие?!" Но сега от френския отбор дойдоха при мен и ми казаха: "браво, играеш много хубаво, заслужаваш го". Италианката Киара Мормиле дойде и ми вдигна ръката след финала. Това показва колко много ни уважават в цяла Европа и в целия свят. Всички ни гледат, всички ни се възхищават и не могат да повярват как от такава малка държава може да има толкова много хора, които са в световния елит - европейски шампиони до 23 години, медалисти от световното до 20 години - това са все различни хора. Мисля, че уважението е огромно и от треньорите на другите отбори, които идват при мен и при Ивайло Воденов и ни казват, че постигаме нещо невероятно. Да получиш признание от треньорите на отбори като Китай и Франция, които са изградили състезатели с медали от световни първенства и от олимпийски игри, за мен това значи много. Радвам се, че не само показвам това, което съм тренирала в залата, но и че вече успявам да бъда хладнокръвна и да намирам точните настройки във всеки един мач", заяви Илиева.
"Другите отбори се притесняват от нашия, защото не знаят какво да очакват. Винаги сме готови да направим фурор и да станем първи. Всеки един от отбора ни може да излезе и да навакса изоставане, така че другите не могат да си позволят да ни подценяват. Това ни е огромно преимущество и се надявам, че ще се запази така и нататък", добави още тя.
"Всички тези успехи се дължат на много хора и на това, че ние сме един екип. Не мога да пропусна да благодаря на помощник-треньора Кирил Захаринов, на президента на федерацията г-н Гълъбов, на президента на Българската фехтовална академия г-н Ванчев, на цялата Българска фехтовална академия, които сме си много близки - Емма, Олга, Калина, Белла, всички момичета и момчета в залата, на Тодор Стойчев, на нашия физиотерапевт, на кондиционния треньор, на психолога ни. Много са хората, на които трябва да благодаря. Ние сме като една задаваща се вълна, която всеки момент ще прелее и навсякъде ще започне да се чува само "фехтовка", "фехтовка", "фехтовка". Мисля, че сме много близо до това да го постигнем във всички възрасти", каза още младата звезда на българската сабя.
"Откакто спечелих златото, нещата започнаха да се случват много бързо и все още не мога да го осмисля. След като взех златния медал, аз бях много щастлива, но в главата ми бе само отборното състезание в неделя. Затова и на следващия ден влязох в залата с поглед в земята и слушалки на ушите, защото знаех, че работата ми не е приключила. Ние не бяхме доволни от това девето място, но все пак загубихме от отбора на Япония, който е бронзов медалист от Олимпийските игри в Париж и който стана първи на това състезание. В останалите си срещи победихме отбори като Италия, Азербайджан и Украйна, които са номер 2 в ранглистата и смятам, че просто имахме неприятен жребий. Можехме да бъдем и по-напред и това е целта ни за следващото състезание. Радвам се на това първо място за Световната купа, но тепърва предстоят европейското и световното първенство, така че работата ни не е приключила", каза Илиева.
"Искам хората в България да знаят за фехтовката и искам това да стане спорт, в който ние имаме традиции. Виждам как това се постига и виждам как тренират децата всеки ден. Това, че донякъде аз съм им пример, много ме мотивира. Резултатите идват с времето и това е само стъпка към голямата ми цел - Олимпийските игри в Лос Анджелис индивидуално и отборно. Десетото място, което записах в Париж, все още ме държи и ме кара да показвам най-доброто от себе си, защото там представянето ми беше лошо и аз знам, че мога много повече", добави бронзовата медалистка от световното първенство през 2023 година.
"Още преди да отида в Пловдив знаех, че ме очаква едно приятно състезание - без да се налага да се пътува, да можеш да говориш навсякъде на родния си език и всички да са в залата и да те гледат. Когато влязох в залата обаче, напрежението си каза думата. При мен идваха страшно много деца с родителите си, които искаха да се снимаме, питаха ме дали ще стана първа, дали съм готова за медал... Това малко ме притесни, защото исках да оправдая очакванията на хората и те да не си тръгнат разочаровани. Затова и цял ден стоях със слушалки и гледах да не комуникирам с другите. Мисля, че успях да покажа какво мога. Бях концентрирана през цялото време и за пръв път успях да се справя с цялото това напрежение. На полуфинала усетих свободата около мен и си казах, че трябва да зарадвам хората в Пловдив. Щастлива съм, че успях да спечеля това състезание в Пловдив", завърши тя.
За Илиева най-големите цели през този сезон остават европейското първенство в Генуа през юни и световното първенство в Тбилиси месец по-късно. Дотогава тя ще участва на състезания в Гърция, Египет и Република Корея.
