Обществото е станало изключително толерантно към употребата на наркотици, което допълнително усложнява проблема. В същото време има стигма към зависимите. Расте цяло поколение, което ще има проблеми с овладяването на емоциите си и с емоционалната си интелигентност, заради регулирането на настроението си с наркотиците. По-лесният достъп до всякакви вещества и липсата на истинска връзка „дете – родител“, защото вечно нямаме време за разговор и време заедно, са само част от причините за все по-разпространената употреба на наркотици сред тийнейджърите. Младежкият бунт днес е много по-опасен, а да станеш зависим от синтетичен стимулант отнема 2 месеца.
Психологът и председател на Българска асоциация на специалистите по зависимости Сирма Георгиева разказва за неравната битка с бързо развиващия се пазар на наркотици, причините за бума в България, до какво води това и какви са начините да разпознаем дете, което е „закачено“.
Лесен достъп до отрова с неизвестен финал
В рамките на националната кампания "Знам за наркотиците, но не употребявам!", експертът по зависимости подчертава, че днес децата имат изключително улеснен достъп до наркотици, особено до синтетични, които могат да се произвеждат дори в домашни условия. „Този бум не се случва само в България, но и в чужбина и този проблем не е добре решен никъде", казва тя. Тийнейджърската възраст е период на любопитство и бунт, когато младите хора търсят начини да се откъснат от семейството и да се присъединят към групата на връстници.
„Тийнейджърите са податливи, защото това е периодът, в който сме изключително любопитни към света. Групата на връстниците е и нашето социално огледало по това време и там изпробваме всичко ново и различно, което не е част от семейството, а напротив, противоречи на порядките в него. Младежкият бунт трябва да го има, той е естествен, но в днешно време начинът, по който се бунтуват децата е изключително опасен“, посочва Сирма Георгиева.
Дори не можем да измерим риска от приготвените в домашни лаборатории синтетични наркотици – със сигурност е в пъти повече от този при познатите досега наркотични вещества. „Не знаем какъв е съставът им, а веществото обичайно е с по-силен ефект, което го прави и по-отровен. Има синтетични варианти както на стимулантите, така и на депресантите и халюциногените.“
Зависим от един път?
Зависимостта не се случва от една употреба, но могат да се случат много други лоши неща. В днешно време само един от рисковете е развиване на зависимост – синтетичните наркотици крият много висок риск от инсулти, инфаркти и трайна психоза и фатален край, дори само след една употреба.
Колко време и употреба е необходимо, за да се развие зависимост към наркотиците е въпрос, който зависи от много фактори – биологични и психологични. Най-бързо се развива зависимост към синтетичните стимуланти – те са с изключително висок адиктивен фактор, много силно пристрастяващи. Зависимостта може да се случи само за 2-3 месеца – от първата употреба до момента, в който човекът осъзнава, че наркотиците му вредят, но не може да спре да ги употребява.
Младежите не успяват да развият умения за регулиране на емоциите си
Много хора – и деца, и възрастни, използват веществата за емоционална регулация, но това са недобре работещи стратегии за справяне с емоционалната регулация. Тук и сега то свършва работа, но в дългосрочен план щетите са огромни. Заради положителния ефект към момента, на употребяващия му харесва и така започва да регулира настроението си. Така подрастващите не успяват да развият други добри умения за регулация на емоциите си - наркотиците стават единственият начин. Без тях употребяващите тийнейджъри не могат да преодоляват стреса дори от любовна тръпка или буря в отношенията. Това влияе изключително зле върху емоционалната интелигентност на младото поколение.
Какви са признаците, че детето взима нещо?
Рязка промяна в настроението, навиците и поведението, избухливост и по дребни поводи, избягване на по-продължителен контакт с най-близките, промяна на средата и приятелския кръг, желанието за спорт и други активности изчезва, успехът в училище се променя – това са само част от признаците, че тиийнейджърът може би има проблем. Рязка превъзбуда последвана от по-дълъг сън също може да бъзе симптом.
„Има прекъсване на разговора между деца и възрастни. Факт е - на родителите определено не им е лесно. По начина, по който живеем, гоним кариери, финансов успех и искаме да осигурим на децата си образование, технологии и други, не прекарваме качествено време със семейството. Не ни остава енергия за разговор. Начинът, по който се свързват в момента децата – през социалните мрежи е различен. Те имат нужда от различен подход. Това създава навиците на умовете на децата днес – всичко трябва да става бързо, шумно и шарено, за да ги заинтригува. Скуката днес е липсата на достатъчно силни стимули. А това е много различно от начина, по който техните родители са научени да усвояват информация.“
Грешката „Аз съм приятел на детето си“
Експертът подчертава, че здравата доверителна връзка между родители и деца е от ключово значение за превенцията на употребата на наркотици. „Тази връзка обаче започва доста по-рано от тийнейджърската възраст - трябва да говорим с детето. Трябва да създадем добри здравословни навици, да спортуват, да имат социална среда, която ги увлича към други дейност. Обратното на зависимостта е свързаността с другите и уменията да имам качествена връзка с моите близки и приятели“.
Родителите трябва да бъдат ролеви модели и да поставят ясни граници, за да опазят живота и здравето на децата си.
„Трябва да има правила вкъщи. Ние не сме приятели на децата си - трябва да имаме открит диалог, но нашата роля е да поставяме граници и да опазим живота и здравето им“.
Толерантни сме към наркотиците, но не и към зависимите
Обществото е станало изключително толерантно към употребата на наркотици, което допълнително усложнява проблема. Не трябва да се забравя и че децата наблюдват възрастните.
„Колко хора според вас се притесняват, че в заведенията се употребява? Изключително толерантни сме към употребата, това е проблем, докато сме толерантни към употребата, всички сме в този риск . Едновременно сме толерантни към употребата, а в същото време има стигма към зависимостите. Много родители не приемат проблема и отричат, че децата им са тръгнали по стъпките“, казва председателят на Българската асоциация по зависимости.
90-92% от хората, които са развили зависимост, умират от зависимостта или от усложнения, свързани с нея – това е много повече от всякакъв вирус. Част от причините статистиката да е такава, са стигмата или изчерпаните финансови ресурси на семейството, което не може да плати на рехабилитационната програма на зависимото си дете.
Ролята на кампании като „Знам за наркотиците, но не употребявам“ е огромна, защото колкото повече информация има, толкова по-вероятно е тя да бъде чута и осъзната, смята специалистът.
*Материалът е разработен в рамките на проект, изпълняван с финансовата подкрепа на Национална програма за младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025) на Министерството на младежта и спорта по договор № 25-00-53/21.11.2024 г.
