Изглежда злата прокоба продължава да преследва бившия капитан на националния отбор по волейбол и настоящ селекционер на тима Пламен Константинов дори и като треньор. 

Всички си спомнят онова лято, когато той бе принуден да доказва невинността си по аферата с допинга преди олимпиадата в Пекин 2008 г. и кръстоса земното кълбо надлъж и нашир. 

Сега пък, в навечерието на световното първенство, на което България е домакин заедно с Италия, той трябва да се обяснява за действията си и за разразилия се скандал по време на приятелската среща с Белгия, когато Константинов и либерото Владислав Иванов-Лимона се скараха жестоко и в крайна сметка волейболистът напусна националния отбор.  

Националът вече разказа своята гледна точка и защо е напуснал тима, въпреки молбите от страна на останалите момчета да не ги изоставя, особено на фона на многото контузии в отбора. Лимона казва, че има достойнство и не може да преглътне обидите, нанесени му пред съотборниците и стотиците зрители в залата. 

А нима Пламен Константинов няма такова? Дали е нормално един състезател, и то в националния отбор на страната си, да прави каквото си иска на игрището – да влиза, да излиза, да се разпорежда кой волейболист да играе в момента и да решава на своя глава дали е полезен или не на отбора. Дали Иванов е наясно, че един отбор има един шеф – и това е СЕЛЕКЦИОНЕРЪТ. Той носи отговорността, той взима решенията, той казва кой играе слабо и кой се представя добре, накрая той обира пешкира при провал. Защото при победа всеки знае кои са героите – не треньора, не помощниците, не масажиста, не щаба или федерацията, а ИГРАЧИТЕ. 

Та в този ред на мисли дали Иванов смята, че е постъпил право. Та националния отбор не е бащиния – всеки да прави каквото си иска, както за съжаление се случва все по-често в българския спорт, където след най-малкия успех, спортистът се мисли за звезда и всезнаещ, и започва да се прави на велик. Трябва дисциплина, и то жестока, за да се постигнат резултати. А изглежда тази дума не е съвсем позната на българското либеро. 

Е, според него, как трябва да постъпи Константинов, когато негов играч му обръща гръб и започва да раздава нареждания за състава (да влезе в игра Теодор Салпаров например), което въобще не му е работа, отказвайки да се върне на игрището. 

И то пред същите тези стотици зрители на трибуните и пред съотборниците си. Къде отива авторитетът на треньора в такъв случай и кой ще се съобразява след това с неговите решения, след като всеки може да решава какво да се случва. Няма значение, че всичко се случва в приятелска среща, след това ще стане и в официална. И тогава не само обиди ще трябва да хвърчат, а и шамари. И ще са напълно оправдани.

Единствената грешка на Пламен е това, че не е успял да сдържи нервите си и просто да изгони Иванов от отбора. Не е редно състезатели, и то големи мъже, да бъдат обиждани публично. Но все пак Константинов не е от желязо. Яйцето се пече на неговата глава. Има световно първенство в България, надеждите на феновете са отборът да се представи страхотно, едва ли не да вземе титлата или поне някой медал, а в същото време основните му играчи са с контузии още от клубните си отбори и в националния идват едва ли на като в рехабилитационен център. 

И без това страната ни не разполага с ресурса от играчи на други нации, но макар и на зъби и нокти, успява да радва българския зрител. Та всички тези очаквания сега са насочени към отбора и неговия треньор Пламен Константинов, а в същото време той не може да сглоби един читав отбор, камо ли да останат и качествени резерви. 

Е, в цялата тази ситуация, няма ли да е нервен човек, особено селекционерът, който ляга и става с волейбол? Да, грешка е, че си е изпуснал нервите, но в тази ситуация малко ще запазят търпение. Трябва да си непукист и да не те е грижа за нищо, за да го направиш. 

Спомнете си какво се случи с Никола Калинич на Мондиала в Русия. Дали Златко Далич го остави да си разиграва коня? Не, изпрати го да си ходи. И сега футболистът съжалява, че се е правил на велик, но късно. Силно се надявам Константинов да направи така, че Лимона да се чувства по същия начин. Но дори и да не се случи, а причините са ясни, то нека поне момчетата играят със сърце и душа, да оставят и последните си сили на игрището и да продължат да са любимците на хората, макар и с един по-малко, един, който е решил, че може да ги изостави в последния момент.

Ани Стоилкова, Novsport.com