Едно от нещата, които са ми най-неприятни е да занимавам хората с моята персона. Ще си позволя една малка ретроспекция, за да разберете мотивите за моето напускане на Канал 3. Това каза вече бившият програмен директор на телевизия Канал 3 на специална пресконференция.
Трети път ме отказват от една дейност, на която съм отдал толкова много. На 23 години ме отказаха от ските. Следващото събитие се случи преди 20 години, когато напуснах БНТ и си подадох оставката, след скандал с тогавашния директор Хачо Бояджиев, лека му пръст. Ще наруша правилото-за мъртвия или добро, или нищо и ще кажа няколко думи за Хачо.
Трети път ме отказват от една дейност, на която съм отдал толкова много. На 23 години ме отказаха от ските. Следващото събитие се случи преди 20 години, когато напуснах БНТ и си подадох оставката, след скандал с тогавашния директор Хачо Бояджиев, лека му пръст. Ще наруша правилото-за мъртвия или добро, или нищо и ще кажа няколко думи за Хачо.
Той беше назначен след падането на първото правителство на СДС. Първата му работа беше да уволни Нери Терзиева, която беше шефка на Ефир 2. Веднага след тази постъпка на Хачо, аз си подадох оставката и заявих, че не мога да работя с такъв генерален директор. Видях Хачо и му казах, че е лъжец и мошеник.
След напускането ми отидох в Канал 3 и започна моята сага. Канал 3 беше един феномен в родния ефир. Бившите собственици никога не са искали от мен да прокарвам някакви техни идеи и никога не са се бъркали в работата ми, обяви Диков.
Всичко това приключи на скоро, когато Величко Найденов реши да напусне телевизията. Ставаше все по-трудно да се запазва независимостта на телевизията. Парите, с които се е издържал Канал 3 досега е бил по най-законен начин. Чрез сключване на рекламни договори и отчитане на всяка една стотинка. Сключвали сме договори с партии, за да отразяваме техните прояви и митинги, но това винаги е било в реда на закона. Никога не съм имал притеснение от тази ситуация. По-добре така, с врачки и еротични предавания по нощите, отколкото с нечисти зависимости от разни олигарси, категоричен беше журналистът.
Така стигаме до преди месец и половина, когато телевизията смени собствениците си. Те ме убеждаваха, че телевизията има нужда от мен и те разчитат на мен. Моето единствено условие беше телевизията да продължи да се развива по същия път. Беше ми гарантирана пълна свобода на действие и редакционна политика. Започнахме да работим и за наше щастие започнаха протестите, които ни до несоха много гледаемост. По повод протестите не сме имали никакви спънки и намеса в работата. Излъчвахме всичко едно към едно.
Към 18-19 юли шефката Мария обвини репортерката Петя Петрова, че е човек на Бойко Борисов и прокарва неговите интереси. Аз защитих Петя и обясних, че 13 години в тази телевизия не съм позволявал да се правят поръчкови репортажи, обясни Диков.
В следващият момент се появи един фамозен служител на земеделското министерство-Еньо, който изрази някакви съмнение относно нашите работи. Еньо искаше да спрем да излъчваме протестите пред земеделското министерство. Аз само казах, че дори и Сергей Станишев и Пламен Орешарски да ми се обадят, ние ще излъчваме всичко. Този господин аз го нарекох сульо-пулев.
Той обясняваше, че Петя Петрова трябва да си ходи, заради репортажите с протестиращите пред министерството. Единственият проблем беше, че Петя не е потърсила гледната точка на хората от земеделското министерство. Веднага наредих да се свържат с тях, но позицията им не дойде до излъчването на репортажа. Ние изрично го споделихме това в репортажа. След два дни Петя ми каза, че е получила заповед за уволнение. Това стана зад гърба ми. Без никой да ми даде обяснение. Аз казах на Мария, че при тая ситуация няма как да продължа да работя. Имаше още няколко детайла, по които също ме бяха заобиколили и чашата преля. Имахме уговорка, че ще имам свобода на действие и редакционна политика, но нещата не се случиха така. Решението за уволнение заради журналистически гаф трябваше да ги взимам аз, разкри Диков.
След напускането ми отидох в Канал 3 и започна моята сага. Канал 3 беше един феномен в родния ефир. Бившите собственици никога не са искали от мен да прокарвам някакви техни идеи и никога не са се бъркали в работата ми, обяви Диков.
Всичко това приключи на скоро, когато Величко Найденов реши да напусне телевизията. Ставаше все по-трудно да се запазва независимостта на телевизията. Парите, с които се е издържал Канал 3 досега е бил по най-законен начин. Чрез сключване на рекламни договори и отчитане на всяка една стотинка. Сключвали сме договори с партии, за да отразяваме техните прояви и митинги, но това винаги е било в реда на закона. Никога не съм имал притеснение от тази ситуация. По-добре така, с врачки и еротични предавания по нощите, отколкото с нечисти зависимости от разни олигарси, категоричен беше журналистът.
Така стигаме до преди месец и половина, когато телевизията смени собствениците си. Те ме убеждаваха, че телевизията има нужда от мен и те разчитат на мен. Моето единствено условие беше телевизията да продължи да се развива по същия път. Беше ми гарантирана пълна свобода на действие и редакционна политика. Започнахме да работим и за наше щастие започнаха протестите, които ни до несоха много гледаемост. По повод протестите не сме имали никакви спънки и намеса в работата. Излъчвахме всичко едно към едно.
Към 18-19 юли шефката Мария обвини репортерката Петя Петрова, че е човек на Бойко Борисов и прокарва неговите интереси. Аз защитих Петя и обясних, че 13 години в тази телевизия не съм позволявал да се правят поръчкови репортажи, обясни Диков.
В следващият момент се появи един фамозен служител на земеделското министерство-Еньо, който изрази някакви съмнение относно нашите работи. Еньо искаше да спрем да излъчваме протестите пред земеделското министерство. Аз само казах, че дори и Сергей Станишев и Пламен Орешарски да ми се обадят, ние ще излъчваме всичко. Този господин аз го нарекох сульо-пулев.
Той обясняваше, че Петя Петрова трябва да си ходи, заради репортажите с протестиращите пред министерството. Единственият проблем беше, че Петя не е потърсила гледната точка на хората от земеделското министерство. Веднага наредих да се свържат с тях, но позицията им не дойде до излъчването на репортажа. Ние изрично го споделихме това в репортажа. След два дни Петя ми каза, че е получила заповед за уволнение. Това стана зад гърба ми. Без никой да ми даде обяснение. Аз казах на Мария, че при тая ситуация няма как да продължа да работя. Имаше още няколко детайла, по които също ме бяха заобиколили и чашата преля. Имахме уговорка, че ще имам свобода на действие и редакционна политика, но нещата не се случиха така. Решението за уволнение заради журналистически гаф трябваше да ги взимам аз, разкри Диков.
Сигурен съм, че сега ще кажете, че тази работа е ала-бала. Заради някакви устни договрки да напускам, но истината е това. Попитах собствениците, как приемат факта, че някакъв чиновник от министерство изказва мнение за работата на репортерка и тя е уволнена след 2 дни. Те се опитаха да ми обяснят, че двата случая нямат нищо общо. Да. Нямат. Но проблемът е, че всеки един репортер, за който си позволят да говорят влстимащите и да правят опити да коригират работата му, трябва да си бетонира мястото в медията.
