Националната стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта е основата на един бъдещ дебат за криминализиране на употребата на допинг в спорта, наложително е въвеждането на засилен контрол, около тази изводи се обединиха участниците в кръглата маса „Спорт без допинг – здрави!”, организирана от ММС съвместно с вестниците „24 часа” и „Труд”.
Превенция на употребата на допинг в спорта за високи постижения и в спорта през свободното време и ограничаване на разпространението на допинг чрез нормативни и регулативни мерки са основните стратегически цели на проекта на Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в елитния и масов спорт 2015 – 2025 г., който получи широка обществена подкрепа от институции, народни представители, елитни спортисти и медии. Проектът беше представен от министъра на младежта и спорта Красен Кралев.
Министър Кралев посочи оперативните цели и конкретизира основните мерки, които ще бъдат предприети от страна на правителството в борбата срещу употребата на допинг в спорта. Осъществяване на по-висока информираност за негативите от употребата на допинг, регулиране на дейността на лицата, които се занимават с възстановяване на спортистите в спортните организации, както и на фитнес центровете в България, въвеждане на нормативни промени за контрол на допинга, контрол върху съдържанието на продукти, обявени за хранителни добавки, са част от оперативните цели, чието изпълнение е регламентирано в проекта на Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в елитния и масов спорт 2015 – 2025 г. Предвижда се още провеждане на семинари за спортни лекари и спортно-технически персонал за антидопинговите правила и вредата от употребата на допинг за здравето, организиране на национални конференции, изготвяне на антидопингови програми съвместно със спортните федерации, провеждане на антидопингови обучения за всички състезатели, получили квоти за олимпиадите, образователна дейност сред учениците и други.
„България има остра нужда от подобна национална стратегия, чрез която да инициираме и законови промени. Борбата срещу употребата на допинг в спорта е един от основните приоритети на правителството в областта на спорта, подчерта министър Красен Кралев. – За нас е изключително важно акредитирането на Лабораторията за антидопингов контрол от WADA, което ще позволи на България да изследва проби и от международни състезания, както и сертифицирането й за анализиране на хранителни добавки”.
Министър Красен Кралев каза още, че очаква в близко време предложенията на всички институции и организации, които имат отношение към борбата с употребата на допинг в спорта, да бъдат предоставени в Министерството на младежта и спорта, за да бъдат обсъдени от междуведомствената работна група, създала стратегията, след което предстои приемането на документа от Министерския съвет.
Проф. Пламен Моллов – изпълнителен директор на Агенцията по безопасност на храните, изрази подкрепата си към министър Кралев за изготвянето на стратегията и подчерта, че е изключително важно у нас да има оборудвана национална лаборатория, за да се осъществява мощен лабораторен контрол.
„Стратегията е изключително необходима, защото по сайтове и във фитнес центрове се разпространяват продукти, които не са хранителни добавки, а лекарства, сред които има и такива за ветеринарна употреба, каза д-р Асена Стоименова – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. – При извършване на документален контрол от нашата агенция се установява, че написаното на етикета не винаги отговаря на истинското съдържание”.
Марина Станева – генерален мениджър на „Ориндж фитнес”, категорично подкрепи идеята да бъдат лицензирани фитнес центровете и да бъде създаден национален регистър на фитнес инструкторите. Изготвянето на документа беше подкрепено и от Светослав Чанков от асоциация „Фитнес и здраве”.
Министър Кралев призова фитнес инструкторите да направят асоциация и да посочат критериите, по които да бъдат лицензирани фитнес центровете у нас, и какъв ценз да имат фитнес инструкторите.
Националната стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта е изготвена за срок от 10 години, но при необходимост може да бъде актуализирана. За нейното изпълнение ще бъдат изготвяни ежегодни планове за действие с конкретни мерки, чрез изпълнението на които държавата ще допринесе освен за постигането на високи постижения в спорта без употребата на допинг средства, така и за превенция и контрол при разпространението и употребата на тези средства в спорта през свободното време.
След приемането на Националната стратегия за борба срещу допинга в елитния и масов спорт ще бъде изготвен План за действие по реализирането й в първите две години. Работата по плана ще се отчита ежегодно от Министерството на младежта и спорта. При прегледа за изпълнение на задачите в края на втората година ще се подготвя и приема план за работа по Националната стратегия за следващия период.
За реализирането на целите, залегнали в документа, ще бъдат осигурявани бюджетни средства в рамките на всяко ведомство, ангажирано с изпълнението на стратегическите задачи за борба срещу допинга в спорта. Министерството на младежта и спорта ще осигурява средства за финансиране на работата за реализиране на подписаните от България международни документи за борба с употребата на допинг в спорта. Предвижда се и участие в международни програми и проекти за ползване на финансови средства от фондовете на Европейския съюз, ЮНЕСКО и други организации.
Основните целеви групи на Стратегията са спортисти и спортно-технически персонал, включително ученици от спортните училища, спортуващите в свободното си време и по-конкретно – занимаващите се с фитнес, както и ученици от средните общообразователни училища и гимназии. Националният антидопингов център ще бъде изпълнител и координиращ орган на мерките, залегнали в Стратегията.
32 случая на положителни допинг проби на елитни български спортисти са регистрирани в периода 2010 – 2014 г. Причините за това са комплексни – липсата на информация сред спортистите за различните аспекти от употребата на допинг, извършването на спортно-възстановителна работа от недостатъчно добре подтготвени лица, достъпът на младите хора до допинг във фитнес центровете, разпространението на хранителни добавки със забранени или с необявени на етикета съставки. Отчитат се също липсата на ясна правно-нормативна и стратегическа уредба за контрол на трафика и разпространението на допинг, както и малъкия обхват на антидопинговия контрол. Особено тревожни са данните за все по-ранната възраст, при която спортуващите в свободното време започват да употребяват допинг.
44 % от положителните резултати са в резултат на употребата на забранени субстанции, съдържащи се в хранителните добавки, сочат данни на Националната антидопингова организация на Великобритания, изнесени на последния конгрес на Института на националните антидопингови организации.
2 631 спортисти са проверени по време на Олимпийските игри в Сочи, като 7 от тях са дали положителен резултат за употреба на допинг заради хранителните добавки, които са приемали.
Поне в 34 % от хранителните добавки може да има замърсяване, а в други сличаи те са 24 %, сочат изследвания, направени от Световната антидопингова агенция, която предвижда, че битката със замърсените вещества ще е основна през следващите години.
