Kаква бе първа­та работа, коя­то свършихте в министерството?

- Обсъдих най-належа­щите проблеми в спорта с екипа на министър Раданова. Смятам, че те свър­шиха доста добра работа и има какво да ми кажат. Всички сме на мнението, че на българския спорт му трябва реформа. И аз ще се опитам да я стартирам. Знам, че няма да стане всичко в рамките на мандата, но ще се опи­там да започна нещо, за да тръгнат нещата в правил­ната посока. Не бива да се заблуждаваме. В момен­та сме в безпрецедентна икономическа криза. Средствата са малко. Но трябва да направим така, че да се изразходват правилно.

Кои са най-важните проблеми?

- На първо място е про­мяната в системата за фи­нансиране на клубовете и федерациите. Ключова­та дума тук е „справедли­вост". За да може тези, които работят добре и се грижат за здравето на на­цията, да получат адек­ватни пари. А тези, които само маркират дейност -минимални. Защото не е тайна, че някои федера­ции функционират само за себе си. След това идват про­блемите с базите. Спря­ната поръчка за ремонта на Зимния дворец. Там нещата са в ръцете на КЗК. И ще отстояваме интереса на държавата докрай. Има едни 20 ми­лиона, които са дадени за различни спортни пло­щадки, и има проекти, които са забавени. Там е и стадион „Ивайло" във Велико Търново. Още в понеделник викам отго­ворника за тях, за да ви­дим какво може да се на­прави. Защото, ако не се изпълнят до края на годи­ната, ще се загуби финансирането. Паралелно ще се рабо­ти и по нов закон за спор­та, който да отчита съ­временните реалности. Защото според мен об­щините трябва да отго­варят за масовия спорт, клубовете да се насочат към юношите, а за федерациите да остане елитният Но всичко това трябва да бъде облечено в съо­тветните членове и али­неи. Има доста работа, но не ме е страх.

Чувствате ли се на мя­сто като спортен минис­тър?

- Абсолютно. Точно на мястото съм си и се надя­вам да покажа, че спор­тът ни може да се развива и в правилната посока. Наистина медалите са важни, но от изключи­телна важност е и здраве­то на нацията. Не може да сме на първо място в Европа по инфаркти и за­тлъстяване и да си мис­лим, че сме свършили ня­каква работа. Наистина вярвам, че спортът не би­ва да се политизира, но здравето на нацията тряб­ва да е национална поли­тика.

Очаквате ли атаки срещу себе си?

- Когато 22 години си икономически субект, не може да не си допуснал грешки. Аз съм на пазара вече доста време и смя­там, че успехите ми са далеч по-големи от грешките, които съм допускал. Гордея се с кариерата си в бизнеса. Публичните комуникации, която съм имал. Сега важното в дей­ността ми като министър е да работя така, че кри­тиките към мен да са ми­нимални. Знам, че винаги ще се намери кой да те критикува в България, и не се притеснявам от то­ва. Това е заради вроде­ния ни скептицизъм. Ка­то правиш реформи, ще те атакуват, няма начин. Целта е обаче да сме по­лезни за нацията и да пра­вим това, което се очаква от нас.

Вече се говори за връзките на ваша фирма с тотото.

- Там всичко е прозрач­но и смея да твърдя, че се прави опит за спекула­тивно поднасяне на информацията. Истината е, че една от дъщерните фирми на компанията, която притежавах, учас­тва с миноринарен дял в консорциум, воден от друга фирма, който е спе­челил поръчка за ре­кламно обслужване на тотото преди две години и договорът вече е изчер­пан. Този бюджет се раз­пределя между всички български медии, които имат отношение към по­пуляризирането на игри­те на Българския спор­тен тотализатор. Някол­ко проверки са правени от Агенцията за финан­сов контрол и не са откри­ти и най-малките наруше­ния. Поръчките на тото­то от години са с един и същ срок и един и същ обем. Три пъти мои бив­ши фирми са се опитвали да спечелят неуспешно. Логично е един път и да се справим, макар и в кон­сорциум. А на всичко от­горе става въпрос за една от най-старите и успешни рекламни фирми, която е първата българс­ка фирма получила на­гради още през 90-те в Лондон и Ню Йорк. Тол­кова по този случай. Още преди месеци съм проключил с бизнеса и съм излязъл от всичките си фирми.

Казахте, че средставата са малко. Какво ще на­правите, за да станат по­вече?

- За мен най-големият резерв е в европрограмите. Заради това ще направим отделна дирекция, която ще се занимава само с тях и обществените поръчки. С експертизата, която притежавам, ще се опи­там да помогна на феде­рациите да намират и спонсори. В момента на частния бизнес не му е ле­ко, но има компании, кои­то могат да помагат. Така постепенно ще се решат проблемите. Всичко ще се прави прозрачно. Пред медиите и пред общество­то.

25 години никой не по­иска да се намеси в про­блема за базите на ЦСКА. Сега се появява такъв и в „Левски". Как­во смятате да направите по този въпрос?

- Тук проблемът е преди всичко морален. Запознат съм с всичко. Ще съберем екип от юри­сти, които трябва да дадат някакво решение. Може би в началото на следва­щата година. Защо е мо­рален проблемът.

На кого трябва да бъдат дадени тези бази?

- Клубовете са търговски дружества, те могат да фалират. Президенти­те да се сменят, собстве­ниците също. Какво га­рантира, че тази база ня­ма да бъде заложена пред банка или да попадне в не­правилните ръце? След това какво ще правим? Няма как да се даде всич­ко в ръцете на феновете, но скоро ще намерим ре­шение, което да удовле­творява клубовете.

Федерациите негоду­ват и около финансиране­то на домакинствата. Ня­ма пари за европейски първенства, а в същото време се дават немалко средства за комерсиални турнири.

- Според мен политика­та на екипа на министър Раданова в тази насока е правилна и трябва да се продължи. Не може домакинството да се пре­връща в самоцел. Трябва много прецизно да отсеем това, което ни е нужно. Да видим какво дава за Бъл­гария и за спорта. И едва след това да се дават пари за състезания.

Вие готов ли сте със своя екип?

- Почти. Остава ми още малко неща да бъдат из­бистрени. Най-вероятно това ще стане още в поне­делник. Има много добри отзиви за работата на за­местник-министър Ка­лин Каменов, който отго­варя за младежките дей­ности, и вероятно може би ше го запазя. Там на­шият естествен съюзник е министерството на образованието и ще на­правим всичко възможно да се възстанови наруше­ният диалог. Същото се отнася и до общините. Има огромен потенциал в тези взаимоотношения.

Защо продадохте „Черно море" на „Химимпорт"?

- Историята е малко по различна. Аз съм свързан кръвно с този клуб от де­те. След смъртта на Илия Павлов неговите наслед­ници се оттеглиха. Появи се Христо Велков, който взе акциите. Той ме пока­ни за изпълнителен ди­ректор. Точно преди ма­ча с „Левски" обаче всич­ко приключи. Не бе наме­рил и лев. Тогава имах среща с кмета на Варна и той ме помоли да стана президент. Една година издържах отбора с лични средства, малко помощ от общината и малко от рекламодатели. Тогава стартираха преговорите на общината с „Химимпорт" за изграждането на стадион „Варна". В край­на сметка те се съгласиха да издържата и клуба, но при условие, че остана да помагам, докато те обу­чат свои хора. Така се за­държах още две години, видях, че нещата се разви­ват, класирахме се за „Интертото" и си тръгнаха след като приключих с моралния си ангажимент към варненци.