- Да, от понеделник няма да плувам. Дори поне месец няма да вляза в басейн въоб­ще. А може и повече. Просто не искам да плувам повече. Наплувал съм се... Е, може след време да се пусна на някое състезание за ветера­ни. Но само това.

И няма да промените решението си? Няма да от­идете на тренировка, как­то сте го правили вече близо две десетилетия?

- Предполагам, че това ще бъде като удар с мокър пар­цал по главата. Ще променя досегашния си начин на жи­вот. Просто се налага да го направя. Стига толкова плу­ване. И не смятам, че ще променя решението си и ще се върна. Защото в плуване­то това е почти невъзможно да стане - да прекъснеш за­ дълго и да се върнеш на рав­нище.

А Антъни Ървин как го направи? (Б.а. - олимпий­ски шампион на 50 м свобо­ден стил от Сидни 2000, който след Юг. отсъствие се върна и стана пети в Лондон.)

- Той все пак плува 50 метра свободен стил. Там мо­же да се случи и става. Виж­те и Дара Торес - на 45 годи­ни беше на ръба да се класи­ра и за тази Олимпиада, коя­то май щеше да й е шеста (б.а. - Торес има 13 олимпий­ски медала и на 41 г. спечели сребро в Пекин 2008 на 50 м свободен стил)... Но и тя плува 50 метра свободен стил. Няма как да се откъс­неш от плуването и да се върнеш в моите дисциплини - съчетаното плуване, 200 и 400 метра, 200 метра бътерфлай... Това са много тежки дисциплини... А Антъни е страхотен. Закъсня на стар­та на финала в Лондон, ина­че щеше да вземе медал, си­гурен съм. Той е много бърз. Вижте Йън Торп - опита да се върне, но не успя.

 Точно за 400 м съчета­но плуване преди 4 години в Пекин казахте, че повече няма да стартирате в тази дисциплина, защото е много тежка. А в Лондон си променихте решение­то, но останахте едва че­твърти във финала...

- Ако сега трябваше да го реша, пак бих плувал 400 съ­четано тук. Нищо, че оста­нах без медал. Просто промених становището си. Спомних си как победих в Атина и Пекин на тази ди­станция и си казах - защо трябва да се лишавам от удоволствието да изпитам това още веднъж. Е, не се получи, победиха ме, но първи стана моят приятел Райън Лохте - един велик плувец, от когото не е срам­но да загубиш...

Много дискусии имаше как китайката Шивен Йе е плувала по-бързо от Лохте последните 50 метра сво­боден стил, като и тя спе­чели титла на 400 съчета­но. Какъв е коментарът ви?

- Плувала е толкова, кол­кото е могла. Какво да ко­ментирам - аз съм само съ­стезател. И коментирам моето участие. Друго не мо­га да правя. Не е в моята компетентност.

На какво се дължат ва­шите уникални спортни постижения?

- Аз повече обичам за мен да говорят постиженията ми. Но ако треньорът ми Боб Боумън беше тук, знам как­во щеше да каже. Майкъл побеждаваше през всички­те тези години поради цял комплекс от причини: чисто физическите му качества, които са страхотни за плувец, тежките тренировки в клуба му, които винаги са били на­сочени само към върхови ре­зултати, страхотната под­дръжка от семейството през цялото време, без която ня­маше да успее. Освен всич­ко друго Боб много цени у мен способността ми, както казва той, да се концентри­рам и мотивирам здраво, ко­гато съм в тежка ситуация. Шест години преди игрите в Атина (б.а. - значи от 1998-а, когато фелпс е бил на 13 години, а на 15 плува на Сидни 2000, където е пети на 200 м бътерфлай) аз ве­че тренирах на предела на човешките възможности. И според Боб го правех всеот­дайно.

Нали и в Лондон бяхте наясно, че целият свят ис­ка да ви победи?

- Е, някои успяха да го на­правят (б.а. - освен на 400 м съчетано, Фелпс падна на 200 м бътерфлай от южноафриканеца Чад ле Кло). Защо обаче трябваше да мисля за всичко това преди олимпиадата? За Лондон тренирах много сериозно, както винаги. Опитвах да си внуша, че това е просто едно състезание, което не е най-важното, нито че ще е по­следното за мен. Нищо, че на трибуните имаше толко­ва много хора...

Променихте ли се през последните 4 години - от Пекин досега?

- Повечето години доведо­ха до по-трудно възстановя­ване между отделните стар­тове. Затова съм най-дово­лен, че в рамките на половин час успях да спечеля титла­та на 200 съчетано, да поплувам малко за разпускане в басейна за скокове, да по­луча златния си медал и вед­нага след това да плувам бързо в полуфинала на 100 метра бътерфлай. Това бе­ше най-трудният момент за мен в Лондон. Правил съм подобни неща и преди, но сега ми беше доста по-труд­но да го сторя. Нямаше вре­ме за обичайните неща от възстановяването след старт - топла вана и масаж. С течение на времето се нау­чих да контролирам емоции­те си, в което много ми помогна Боб. Сега правя това подсъзнателно, автоматич­но. По време на състезанията организмът сам разпре­деля силите си. Може да не ти се наложи свръхусилие в полуфинала, ако наистина не се налага.

Но нямаше ли точно по­ради тази причина да от­паднете от финала на 400 метра съчетано, както се случи с големия ви съпер­ник Лаело Чех?

- Бях на ръба, вярно е, но и това го има в едно състеза­ние. Винаги може да дойде изненада. В случая изнена­дата се появи от бързото плуване в другите серии.

С какво ще се занима­вате занапред?

- Имам толкова неща за правене в живота си, че сега не знам точно какво да ви кажа.

Защо подарихте 20-ия си олимпийски медал на Лариса Латинина?

- Защото до този момент тя беше №1 във вечната олимпийска класация. Не искам да се чувства задмината или победена. Тя е би­ла най-добра за своето вре­ме, била е страхотна гимнастичка. Затова й дадох ме­дала. Тя не е победена от никого. Моите съперници са само в басейна.