17 години, 6181 дни. Толкова време една мечта стоеше заключена някъде между спомените и надеждата. За едни това бяха години на разочарования, за други – на вярност, която не се пречупи. И вчера, най-накрая, тази вярност беше възнаградена.

Левски е шампион на България.  Това не е просто титла, а история – история за търпение, за болка. И награда за хората, които не се отказаха. Футболът често е игра на моменти, но днес е нещо повече. Днес е възмездие. Днес е отговор на въпроса „струваше ли си да чакаме?“. Да — струваше си.

През лятото на 2021 година Левски имаше две неща -  около дузина футболисти и невъзможни дългове. И 22 000 лева в касата. Нямаше никаква перспектива – ковидът вече беше блокирал държавата, собственикът избягал в Дубай, пакет с акции, който се въргаляше по софийските улици. Какво се случи след това ли? Левски е създаден през 1914 година от запалянковци и сега точно те спасиха своята любов. Кампания след кампания, смс след  смс, виртуални билети и най-важното – много вяра. И когато последният съдийски сигнал на мача с ЦСКА 1948 прозвуча, феновете избухнаха. Защото Левски не е просто отбор. Той е съдба.

Но зад всяка съдба стоят конкретни човешки действия, хора, които поеха огромната тежест да изведат клуба от блатото, в което той сам, а и с помощта на други, бе натикан в последните няколко години. Както и процеси извън Левски, които помогнаха на тима да спечели титлата вчера.  

1.     Наско Сираков

Най-голямата жива легенда на „сините“ се зае с наглед непосилната задача да възроди Левски. Той е обвиняван в какво ли не, феновете на Левски са разделени спрямо него – едни го подозират, други откровено го ненавиждат, трети го иронизират. Той обаче го направи въпреки всичко и всички – спаси Левски и го изведе до титлата!

2.     Хулио Веласкес

Наско Сираков има едно феноменално качество, което го отличава от другите футболни хора – много разбира от треньори. Сред множество кандидатури преди година и половина избра Хулио Веласкес. Млад, жаден за успехи, с нелоша визитка. На Хулио му трябваха много месеци, за да се пребори с недоверието, недомлъвките, подозренията и дори обидите. Той обаче се справи. Не се срина дори от загубите за Купата на България, от негативната статистика срещу Лудогорец и ЦСКА. Просто вървеше по своя път, без да влиза в излишни разправии – за съдии, за съперници. Мнозина се отнасяха несериозно към него до лятото на миналата година. Дойдоха мачовете в Европа, и по-конкретно тези с Брага. В тях Левски игра напълно равностойно срещу един от най-класните тимове в момента. Това бе моментът, в който дори най-скептичните си казаха: „Хулио може да направи нещо голямо“.

3.     Кристиян Димитров и Георги Костадинов

Капитаните на Левски. Първият бе най-постоянният играч, лидерът, човекът, който не се отказа да се бори, дори когато можеше да си тръгне заради по-добра финансова оферта. Скромен и безкрайно работлив, Димитров бе най-важната част от схемата на Веласкес. От него испанецът започва да мисли титулярния съставза всеки един мач. Вторият е онзи мотиватор, който вдига съотборниците си в тежките моменти. А те през сезона не бяха малко. Костадинов е връзката между играчите и треньора, толкова важна в съвременния футбол. 

4.     Крахът на Лудогорец

14-кратният шампион този път се срина и до голяма степен сам подпомогна „сините“ по пътя им към титлата. Куп грешни решения на ръководството, слаб треньор през есента, маса пари за неясни футболисти, неумение да се балансира между Първа лига и европейските турнири. Всичко това доведе Лудогорец до ситуация да трепери за мястото си в Европа и да отвори пътя на Левски към върха.