Загубата на Ботев Пловдив от Монтана като че ли бе проектирана в дните преди мача, а на самия двубой всичкият карък бе нещо като естествено и очаквано продължение на събитията.
Мистър Проблем напомни за себе си не толкова като футболист Ивелин Попов, а като таралежа в гащите. Той не обича да си тръгва през парадния ход, вероятно така му харесва, в което, разбира се, няма нищо лошо. Попето познава себе си и държи всички да разберем, че не може да се промени. И за Ботев Пловдив се оказа, че каквото Ивелин Попов ти направи, никой не може да ти го направи. Никой не отрича какво той е сторил за канарчетата и като спортно-техническо присъствие, и като вдъхновител. Че в най-бедните и трудни моменти той остана като преход между двете ръководства.
Замесените в раздялата избраха много грешен тайминг и като цяло лош подход на поднасяне на информацията. Последното място в класирането не трябваше да понася още масло в огъня. Достатъчно беше само силната фигура Филипов да говори. Окей, Попов потвърди своята гледна точка, но пикантериите, че как така Николай Киров не могъл да намери място на терена за двамата с Тодор Неделев, бяха напълно излишни. Останалите футболисти на Ботев Пловдив как да имат доверие на треньора, който участва в спявка с двамата с по-особен статут и шефа?! Някакви оперативки имало – кой щял да играе и кой на кого щял да пречи.
Отделно от това, Ивелин Попов преговарял с някои от новите играчи. Сигурно им е обещавал титулярно място. Той искал и да казва състава, започващ от самия него. Спортен директор, треньор и футболист – Попето си е готов за рекламно лице на „Нескафе“.
]
Така си тръгна от Левски, защото трябвало да играе. А сега, за да си изпълни намеренията да завърши сезона като пич, вероятно ще е в тежест и на следващия си отбор. Където пак ще иска да играе от първата минута. Да видим сега кой треньор ще си плюе на реномето и ще си вкара троен таралеж в съблекалнята. Може би Станислав Генчев, може би Стамен Белчев, или пък Загорчич? В ЦСКА не вярваме, защото приятелят му Гриша Ганчев вече не е пряко в играта.
Е, не може цялата Първа лига да е зависима от нарцисизма, осъзнат и самопризнат, на един футболист, който отдавна не може да изтича на топ ниво 90 минути, обаче иска да е в състава, ей така, като пич. Ивелин се отказа от националния отбор, защото не го кефи някой от ръководството на БФС и не всички футболисти се раздавали. Отказа се от Левски пак поради действия на ръководството и послушния според него треньор Костов, сега се отказа от Ботев Пловдив и непослушния треньор Киров. Ами Белия няма да си плюе на реномето, да слуша диктовки на титулярния състав. Горкият той – не видя какво стана с напусналия Спартак Варна Томаш, та общо взето му повтори сценария.
И в цялата тази драматургия никой не каза – абе, пичове, ние сме на последно място – и да даде някакви реални насоки за излизане от спортно-техническата криза. Всеки е по-голям от другия: единият – помоленият, давал пари; другият – пичът, искал да е на терена. И после питаме защо на феновете не им издържат нервите.
