В българския хандбал и габровския спорт има едно емблематично семейство. Това са Виктория, Марияна и Светозар Гатеви. И тримата сякаш са родени с фотографски обектив в сърцата. Семейството снима всичко спортно в Габрово и всеки турнир по хандбал. Поддържат страницата и социалните мрежи на Българската федерация по хандбал, както и пишат за множество медии в родния им град. Те са пресаташета и фотографи на Янтра (Габрово).
Всъщност, Марияна и Светозар започват да се занимават със спорт и фотография малко случайно. Зарко е завършил биология, но никога не се е занимавал с това. Той е професионален танцьор на народни танци и след турне в Испания решава да емигрира там. Воаяжът обаче не му се получава и се връща в България през 1999 г.
„Тогава бях без работа. В Габрово имаше телевизия и съвсем случайно мой приятел ми казва, че търсят водещ на спорта. Аз имах чисто фенски афинитет към спорта, но реших да пробвам. Те пък ме взеха. Започнах да подготвям новините и да ги водя. И оттогава се занимавам със спорт. Главен редактор на телевизията беше Николай Минков, който в момента е журналист в БНТ. Той също има афинитет към спорта, беше кореспондент на „7дни спорт“, разказва Гатев.
„И аз като негово гадже започвам да се интересувам какво се случва със спорта. Да чета, да го разпитвам“, споделя Марияна.
В тези години обаче е много трудно да се издържаш само със спортна журналистика. Зарко продължава да работи като танцьор и петък и събота е по заведенията. По това време става ясно, че Марияна е бременна. Тя все още не работи, защото току що е завършила гимназия. Двамата плащат квартира и споделят, че това е бил много тежък период.
„Заплатата от телевизията беше нищожна. От танците не се знаеше на какво може да разчиташ“, казва Зарко.
Тогава той забелязва, че в местния вестник „100 вести“ спортните новини, които се публикуват са 1 към 1 с това, което той предава в телевизията. Предлага сътрудничество на медията и започва да работи и там. Пише за „100 вести“ и до днес.
„Парите пак не стигаха, но дишахме малко по-спокойно“, откровен е Гатев.
Но от къде тръгва любовта им към фотографията? Докато работи във вестник „100 вести“ в един момент му връчват и малък фотоапарат.
„И аз бременна тръгнах с него по спортни събития. Той снима, дава и на мен. И така започнахме да щракаме любителски колкото да има материал за вестника“, разказва Марияна.
Нещата обаче стават професионални на следващ етап. Светозар Гатев работи в местната телевизия до 2008 г., когато настъпват промени, като медията е закрита. Тогава обаче Росица Бакърджиева-Бъки става директор на дружеството Общински спортни имоти.
„Тя ме покани да работим заедно и веднага се съгласих. Тогава Бакърджиева реши да купи техника, за да снимаме по-професионално базите. Взехме малко по-добър апарат и се започна“, казва Гатев.
Двамата се познават още от времето, когато Бакърджиева е състезател. През 2011 г. тя става и президент на Българската федерация по хандбал, като сътрудничеството им продължава и там, а днес Гатеви работят и с настоящия президент Росен Добрев.
„Покрай нея влязох и в хандбала. Но Габрово винаги е бил хандбален град. През 2002 г. Бъки създаде собствен клуб, но още преди това имаше Габрово, Чардафон, които преди това бяха Подем. И покрай нея и Христо Коев (легендарен треньор и деятел на хандбала б.а.), който можеше да запали и скала влязох в хандбала. Колежката ми в телевизията Стела също беше хандбалистка, обяснява Гатев и продължава. – Но като се замисля Бъки има основна роля в това да снимам спорт. С купения фотоапарат наснимахме базата, но след това дойдоха и първите прояви. През 2012 г. в Габрово беше Challenge trophy, след това през 2015 г. IHF Trophy и тогава тя ми предложи да ги снимаме.“
Семейството не е напълно уверено, че е готово за такава задача, защото спорт, особено динамичен като хандбала се снима изключително трудно. Но се заемат.
„Теглихме кредит, купихме техника. Първенството беше в Габрово и Велико Търново. Той замина за Търново, аз останах в Габрово“, казва Марияна.
Гатеви са напълно самоуки. Дори дъщерята Виктория влиза в НАТФИЗ с профил фотография, но се отказва, защото вижда, че учебната програма и техника са остарели и няма на какво да я научат.
„Когато бях в 8 клас фиксидея ми стана да вляза фотография в НАТФИЗ. А профилът ми в училище беше история. Но исках да се занимавам с изкуство и основното беше фотография. От 2012 г. започнах да помагам на мама и тати. И така малко по малко и при мен се запали тази любов към спорта и фотографията. С годините тя се разви и реших, че ще влизам в НАТФИЗ. Нямах никаква специална подготовка. На Европейското първенство по плажен хандбал през 2021 г. имах един месец да си направя портфолио. Мислех, че няма да ме примат, защото там се влиза много трудно, но ме приеха. Обаче НАТФИЗ не беше това, което очаквах и където може да развиеш способностите си. Много натоварване без почти никакво образование, поне за моята специалност. Занимавахме се с всичко друго, но е и с фотография. Не позволяваха да снимаш със своя техника и снимахме с много по-прости апарати отколкото са нашите“, казва Вики.
Тя прави снимки, които сами по себе си са добри, но не ги харесва заради качеството на техниката, с която работи.
„Учеха ни да имаме око за снимане, но аз смело твърдя, че вече го имах. Всичко това ми повлия зле психически и реших, че няма да уча там, защото няма на какво да ме научат повече от това, което знам от майка ми и баща ми“, продължава Гатева JR.
Тогава тя започва се занимава с изобразително изкуство. Важна подробност е, че бащата на Светозар и неин дядо е художник. В момента Вики учи педагогика на изобразителното изкуство във Великотърновския университет.
„Тук роля играе генът. Преди 1989 г. моят баща работеше в Младежкия дом в Габрово, имаше си ателие. Там имаше един кът за проявяване на снимки. Аз никога не съм имал интерес към това. Бил съм при него, проявявали сме заедно, но не съм имал афинитета да хвана апарата и да снимам. До сега. Но той си го правеше. Виктория започна да снима, после да рисува, след което каза, че ще влезе рисуване. И влезе“, обяснява Зарко.
Всъщност първоначално Виктория иска да влезе графичен дизайн, защото родителите й се занимават и с поддържане на интернет страници и социални мрежи.
„Това което те правят като поддържане на страници и всичко свързано с интернет пространството ми е супер любопитно. А и графичният дизайн е по-приближен до фотографията. Искам да поддържам страници, да правя реклами за спортни събития. Реших, че ще комбинирам фотографията с графичния дизайн. Но малко ме изрязаха, защото не съм завършил училище с профил изобразително изкуство. Аз бях изключително разочарована, но все пак влязох рисуване и не съжалявам. Страшно много ми харесва да рисувам, да правя портрети“, казва Виктория.
Дори родителите й са изненадани, защото като малка не е показвала някакви специални възможности и интерес към рисуването.
„Тримата се занимаваме вече от много, много години с фотография и сме много щастливи“, заявява Вики.
„Ние снимаме много неща, не само спорт. Но основното, с което се развиваме и мисля, че сме добри е спортът“, откровена Марияна.
Почти няма спорт, който Гатеви да не са снимали. Трудът и професионализмът им не остава незабелязани и на международно ниво. След множеството отразявания на български домакинства получават покана да са официални фотографи на Европейското първенство по плажен хандбал през миналото лято.
„В спорта най-важното е емоцията. Да уловиш кефа на някой състезател, казва Зарко. – Дори болката или мъката му“, допълва Марияна.
Емблематичен за работата и начина на мислена на семейство Гатеви е моментът, когато Светозар заснема как тройната скачачка Александра Начева си чупи крака и отпада за Олимпийските игри в Париж 2024. Той обаче не публикува снимките преди да получи разрешение от скачачката и дори тогава спестява най-фрапантните кадри.
„Той запечата всичко. От скока й до разочарованието в лицето й. Емоцията, разочарованието, с което тя поглежда треньора си и знае, че я боли повече не самият крак, а това, че няма да отиде на Олимпийски игри“, развълнувано говори Марияна Гатева.
„Тя разбра на секундата. Падна и каза: Край, счупих го. Но след това каза: Това е препятствие, ще взема своето в Лос Анжелис“, разказва Зарко.
През последните 10-ина дни семейство Гатеви отново бяха до любимия си спорт в Двореца културата и спорта във Варна, където се проведоха първо женска предквалификация по хандбал, а след това и Световна купа за мъже. Виктория този път не беше с майка си и баща си, защото има работа с футболния отбор на Янтра.
А в габровския спорт и българския хандбал има едно семейство, което е влюбено в тях и чийто представители са родени с фотографски обектив в сърцата.
