Случаят на 23-годишната Халба Диуф се превърна в арена на безпрецедентен сблъсък между гражданските права, науката и спортните регулации. След две години на правна несигурност и напрегнати изслушвания в Наказателния съд в Париж, френският спорт е изправен пред решение, което може да промени правилата на играта завинаги.
Хронология на един спорен сблъсък
Родената в Сенегал Диуф, която живее във Франция от 4-годишна възраст, започва своята хормонална трансформация през 2021 г. В края на 2022 г. тя официално получава признание за женската си идентичност в гражданския регистър на Франция. Въпреки че притежава женски лиценз, Френската федерация по лека атлетика (FFA) й забрани участие в регионални и национални състезания от февруари 2023 г. насам.
Федерацията се опира на затегнатите правила на World Athletics, които изключват от женските категории атлети, преминали през мъжки пубертет, независимо от настоящите им нива на тестостерон.
Аргументите: Наука срещу Регламенти
По време на изслушването, продължило над два часа и половина, Диуф защити позицията си с конкретни данни:
- Нива на тестостерон: Нейните показатели варират между 0.08 и 0.25 nmol/L – стойности, които са значително по-ниски от тези на много цисджендър жени.
- Липса на консенсус: Защитата твърди, че няма категорични научни доказателства за постоянно физическо предимство в нейния конкретен случай.
- Психологически тормоз: Атлетката обвини федерацията в системен тормоз, посочвайки случаи, в които е получавала автоматични покани за първенства, само за да бъде извадена от списъците в последния момент без предупреждение.
"Беше изключително тежко. Трябваше да обяснявам много неща, по които липсва фундаментално разбиране," сподели Диуф пред Le Monde след заседанието.
Правен парадокс: Международни правила срещу национално право
Един от най-силните козове на защитата е противоречието между правилата на World Athletics и френското законодателство. Световната атлетика изисква генетични тестове за участие в елитни женски състезания, но такива тестове са незаконни във Франция съгласно закона за биоетиката от 1994 г.
От своя страна, адвокатът на федерацията Жулиен Беренже беше категоричен: „Приобщаването не може да бъде постигнато на всяка цена. Трябва да гарантираме справедливостта на състезанията и равенството между участниците.“
Парадоксалната реалност на пистата
Докато чака присъдата, Халба Диуф продължава да тренира пет пъти седмично и да показва изключителни резултати. В началото на декември тя записа време от 22.93 секунди на 200 метра – най-доброто постижение в зала за сезона във Франция. Иронията е, че макар да е лидер в ранглистата, тя няма право да стартира на държавното първенство.
Какво следва?
Решението на 28 януари ще бъде лакмус за това докъде може да стигне националното правосъдие в опит да съвмести индивидуалните права с колективните спортни норми. Дали съдът ще зачете международните рестрикции, или ще създаде прецедент в полза на индивидуалния подход, препоръчван от МОК?
