„Това бе най-тежкото състезание в живота ми -през сълзи каза в микс-зоната на световното по лека атлетика Ивет Лалова след финала на 60 м, където завърши осма със 7,27 сек. - Не съм на себе си, имам висока температура от близо два дни (б.а. -38,5 градуса). Изпих много антибиотици и всевъзможни други лекарства, но в момента съм като замаяна.
Застанах на старт, тръгнах, но... нямах сили. Мъка, мъка. Съперничките ми имаха късмет, че се разболях, защото бях подготвена за резултат в рамките на 7,10 секунди, който при така развилите се обстоятелства можеше и да ми донесе медал. Никой нямаше да ми се разсърди, ако не бях бягала в полуфинала.
Но как да не изляза, след като за първи път на голямо първенство има толкова много българи, които ме подкрепяха всеотдайно. И заради тях трябваше да се събера и го направих. После не бях на себе си в най-важното ми бягане тази зима - финала. Но... така е трябвало да се случи.
Благодаря на приятелката ми Инна Ефтимова, която цяла нощ се грижеше за мен, независимо че и тя стартира в полуфиналите на 60 м (б.а. - Евтимова отпадна във втория полуфинал със 7,44 сек.). Все пак започнах добре годината, което е важно - има още европейско и олимпиада."
„Ивет е герой, класирането за финал е страхотно, още повече, че за нея това е първи световен финал на 60 м - каза Добромир Карамаринов, президент на Българската федерация по лека атлетика. - Целта за Лалова на това световно бе финал. После - европейска титла в Хелзинки и на олимпиадата място сред най-добрите. Благодаря на страхотната българска агитка в залата.
Така България вече има 4 световни финала в най-късия спринт при жените - бягането на 60 м в зала. В „Индианаполис 1987" Анелия Нунева спечели сребро със 7,10 сек. Петя Пендарева записа два поредни световни финала - в „Маебаши 1999" и „Лисабон 2001".
В Япония тя завърши седма със 7,12 сек, а в португалската столица бе 6-а със 7,16 сек. В Лисабон обаче Пендарева влезе във финала с първо време - 7,03 сек. / решителното бягане се превърна в игра на нерви, след 4-5 фалстарта (б.р. - тогава нямаше дисквалификации за по-ранно тръгване) и след голямото напрежение Ивет закъсня и потегли по-късно, което на 60 м. е фатално.
Ивет през сълзи: Сега ми бе най-тежко
