Първото издание на World Athletics Ultimate Championship започва в Будапеща само след няколко дни, но подготовката на състезанието продължава вече три години. Основна роля в разработването на турнира в новия му формат има отделът за иновации, научноизследователска и развойна дейност към Световната атлетика, ръководен от Якоб Ларсен. Той обяснява как науката, изследванията и анализът на данни са помогнали за вземането на някои от ключовите решения за Ultimate Championship.
Първото издание на World Athletics Ultimate Championship ще се проведе от 11 до 13 септември 2026 г. в Будапеща и ще събере водещите атлети в света в нов динамичен формат с ограничен брой участници и награден фонд от 10 млн. долара. Сред звездите в унгарската столица ще бъде и българският представител в скока на дължина Божидар Саръбоюков.
-Каква беше задачата на отдела, когато бе създаден?
Първоначално фокусът беше върху развитието на самия спорт. Отделихме време да проучим различни възможности, включително какви нови дисциплини могат да бъдат въведени. Смесената щафета на 4х100 метра, която ще видим на Ultimate Championship, е един от резултатите от тази работа. Използвахме Световното първенство в Будапеща, за да направим голяма част от първоначалните си анализи и да съберем информация, която би могла да ни помогне да стимулираме промени. След това започнахме да проучваме нови възможности като Ultimate Championship и Световното първенство по маратон. При Ultimate Championship имахме възможност да приложим на практика част от натрупаните знания и изводи.
-Как една идея се превръща в реалност?
Обичайният процес започва със събиране и анализиране на голям обем данни – както вътрешни, така и външни. Проучваме какво ни показват те и какво можем да научим от тях. След това идеята може да прерасне в предложение и в крайна сметка да стигне до Съвета на Световната атлетика.
-Как решихте кои дисциплини да включите в Ultimate Championship и кои да отпаднат?
Някои може да смятат, че всичко зависи единствено от популярността на дисциплините, но програмата е изготвена въз основа на няколко различни фактора. Един от тях е популярността на всяка дисциплина, определена чрез глобални проучвания сред феновете и анкети сред зрителите на стадионите. Използвахме обаче и други източници – например наблюдавахме поведението на телевизионната аудитория минута по минута, докато се излъчват определени дисциплини. Проведохме изследвания по време на множество първенства, което ни позволи да открием някои закономерности. На няколко шампионата анализирахме и емоционалното въздействие върху зрителите, като направихме биометрични измервания сред групи от телевизионната аудитория. Чрез показатели като изпотяване и честота на пулса оценявахме степента на вълнение. Обединяването на всички тези данни ни даде представа за въздействието на отделните дисциплини – не само разглеждани самостоятелно, а и според начина, по който си взаимодействат. Трябва да има връзка между бяганията и техническите дисциплини.
-Може ли да разкажете повече за тестовете сред телевизионните зрители? Как бяха проведени?
Работихме с международни групи, чиито участници използваха устройства, поставени на ръцете им. Те гледаха Световното първенство в Будапеща през 2023 г. и Олимпийските игри в Париж от домовете си, а ние регистрирахме реакциите им секунда по секунда. След това можехме да съпоставим данните с конкретни моменти от състезанията – например фаул спрямо успешен опит или минутите непосредствено след дадено бягане. Анализирахме и елементи извън самото състезание като телевизионните графики, представянето на атлетите, интервютата и студийните включвания. Така получихме информация за въздействието на почти всичко – от сравнението между сериите, полуфиналите и финалите до реакциите при фаулове и успешни опити. Можехме дори да разграничим дали даден скок на дължина е успешен и конкурентен, успешен, но недостатъчно добър, или невалиден. Проучвахме също влиянието на националността – например дали интересът на зрителя се повишава, когато участва атлет от неговата страна, и дали този ефект се различава при беговите и техническите дисциплини. Досега никога не сме разполагали с данни на толкова детайлно ниво. След това съчетахме данните за поведението на зрителите с отговорите им в анкетите. По този начин можехме да сравним какво хората твърдят, че харесват, с начина, по който реагират в действителност. Това се оказа изключително важен елемент. Понякога хората посочват предпочитанията, които смятат, че би трябвало да имат, докато измерените им реакции показват нещо малко по-различно. Разликата между съзнателните и подсъзнателните предпочитания е много ценна. Тя ни дава още една гледна точка към създаването на състезателния формат, отвъд простия въпрос какво искат хората. Все още сме в началния етап на този тип анализи, но вече приложихме част от получените знания при създаването на Ultimate Championship.
-Имаше ли и други фактори при определянето на програмата?
Друг важен фактор е разположението на стадиона и необходимостта във всеки момент да се случва нещо, което да привлича вниманието на публиката. Стадионът е почти като цирк с пет арени – двата виража, двете прави и секторите за техническите дисциплини. Трябва да предложиш зрелище във всяка от тези пет зони на стадиона в Будапеща. Разбира се, трябва да се съобразим и с ограничението от едва девет часа състезателна програма в сравнение с приблизително 55 часа на едно световно първенство.
-Ще останат ли дисциплините едни и същи във всяко следващо издание на Ultimate Championship?
Не. От една страна, разположението на следващия стадион може да бъде напълно различно и това ще окаже влияние. Все още сме едва в началото на проучването как отделните дисциплини си въздействат. Това не е като футболен мач, в който се провежда само едно състезание. При нас няколко надпревари протичат едновременно. Някои се допълват и засилват взаимно, докато при други това не се получава толкова добре.
-Има ли различни особености при техническите дисциплини?
Досега бяхме склонни да разглеждаме всички технически дисциплини като една обща група, но между тях съществуват важни разлики. При вертикалните скокове най-силният момент обикновено идва накрая. При хвърлянията и хоризонталните скокове невинаги е така. Там има точно определен брой опити и решаващият момент може да настъпи във всеки един от тях. Затова хвърлянията и хоризонталните скокове са много полезни при планирането на състезателната програма. Вертикалните скокове са по-непредвидими, защото продължителността им не може да бъде контролирана по същия начин, а емоционалният им връх обикновено идва в края. Те са почти като жокер в тестето – не могат да бъдат режисирани в същата степен.
-Феновете са били в центъра на вашето внимание през целия процес, нали?
Аз самият съм почитател на леката атлетика, но съзнателно се стараех да наблюдавам феновете, а не само случващото се на състезателната арена. Според мен идеалният екип би бил съставен така, че половината хора да следят състезанието, а останалите да наблюдават публиката. Понякога трябва да обърнеш гръб на надпреварата и вместо това да гледаш зрителите. Това събитие е създадено специално и с мисъл за телевизионното излъчване. Затова по време на състезанието част от екипа няма да го наблюдава на живо от стадиона. Тези хора ще гледат телевизионното предаване, за да разберат как изглежда продуктът през погледа на телевизионния зрител.
-Лесно ли е да се ориентирате сред различните нагласи на почитателите на леката атлетика?
Става дума за сложна среда. Има желание за промяна, но хората се притесняват и от възможните последици. Когато промениш нещо, първият въпрос на повечето хора е: „Какво означава това за мен и за нещата, на които държа?“.
-Съществува ли риск при организирането на ново състезание като това?
Да, но бих казал, че отказът да го направим носи дори по-голям риск. Погледнете спортната индустрия като цяло. Очевидно е, че нещата се променят, както се промени и начинът, по който хората възприемат и следят спорта. Затова би било нелогично ние да не се променяме.
-Каква беше логиката зад някои от нововъведенията, които ще видим в Будапеща?
Световното първенство в Будапеща през 2023 г. беше едно от най-добрите, които сме виждали. Завръщането на същото място означаваше, че още в самото начало се съгласихме с необходимостта да направим нещо различно. В противен случай съществуваше риск от неблагоприятни сравнения. Трябва или да предложиш по-добра версия на същото събитие, или нещо различно, но също толкова добро. Затова трябваше ясно да покажем, че това е различен тип състезание.
-Няма как всяко нововъведение да се окаже успешно, нали?
Съществува неизбежен риск и той е част от подобно начинание, но ние не вадим идеи на случаен принцип. Зад всичко това стои определена теория. Все пак тя си остава теория и трябва да видим как ще проработи в реални условия. Някои неща ще бъдат отлични и ще намерят място в следващото издание на Ultimate Championship или в други състезания. За други може да стигнем до заключението, че идеята е била чудесна, но по една или друга причина не е проработила.
-Какво ви вълнува най-много в Ultimate Championship?
Може да прозвучи скучно, но това е режисираният подход към състезателната програма. В исторически план програмите в леката атлетика са изготвяни основно според практически и организационни принципи. Този път обърнахме процеса. Анализирахме данните за емоционалното въздействие и установихме, че макар средното ниво на вълнение при гледането на лека атлетика да е сравнително високо, емоционалните върхове невинаги са разпределени по най-добрия начин. Това ни накара да преосмислим принципите, по които се изготвя програмата. Всяка сесия ще започва със силен финал в бегова дисциплина с участието на най-големите звезди – нещо, което досега почти никога не сме правили. Обикновено най-важните събития се оставят за края на програмата, за да се постигне кулминация. Този път всеки отделен час е замислен така, че почти да може да съществува като самостоятелна единица. Целта ни е динамиката и напрежението да се усещат непрекъснато.
-Имаше ли нововъведения или идеи, които не намериха място в Ultimate Championship, но бихте искали да видите?
Изкушавам се да кажа, че са хиляди! Една от идеите беше атлетите в хвърлянията – например в хвърлянето на чук – да използват персонализирани и специално изрисувани уреди. Може би ще го видим във второто издание. Зоната за отскок в скока на дължина беше друга идея, която в крайна сметка решихме да не въвеждаме. Започнахме и няколко проекта, свързани с технологиите, които първоначално бяха предназначени за Ultimate Championship. Поради ограниченията във времето обаче те ще бъдат представени на по-късен етап.
