Първо се оказа, че реакциите от полската страна на мрежата не са били по-различни. След това и Алекс направи изключително адекватен коментар в социалните мрежи. В спора се намеси и ерудираният спортен журналист Иван Петров, който представи своето мнение по въпроса.
"Тази работа с жеста на Алекс набира скорост от сутринта. Видях го за първи път под видео от полски журналист, който е снимал с телефона изпълнението на химна им и със задоволство констатира, че в нашата зала не е имало свастики, провокации, освиркване, че даже и аплодисменти е имало. Викам си - ей го, тези не са чак такива параноици, явно.
Поглеждам в коментарите и... нещо страшно! Как можело такова нещо, това е скандал, трябва моментално публично извинение. Ма може не само от Алекс, евентуално и от Външно. Опитах да обясня, че това е младо момче, на върха на емоцията, което с този жест казва "приключих ги", а не "да теглим ножа на някой поляк", което мисля е повече от очевидно, обаче тетките от другата страна не мислят така. Немислимо, неописуемо, не знам какво си. И чак, когато едната ми обясни, че край - нямало никога да го забравят този жест от грубиянина Николов, всъщност ми светна защо е тая истерия.
СТРАХ! Чист, неподправен, първичен страх. Първо си казах - може би е нормално, войната е по-близо до тях, освен това усещат и украинския миграционен натиск по-различно от нас. Сигурно са много по-чувствителни в момента по такива теми. Обаче не, тук говорим за изцяло волейболен страх.
В последните пет години, та може и повече, Полша наистина се превърна в най-доминиращата волейболна сила в света. Абсолютно закономерно, там е държавна политика, при това провеждаща се качествено и с огромни ресурси и резултатът е налице. През това време, особено в Европа, Полша преживява доста безоблачни дни на върха на хранителната верига. Русия я нямаше заради войната. Сърбите не успяха да съберат нещо впечатляващо след последното им силно поколение. Французите започнаха да спихват, вече не са непобедим колос. Германци и Словенци също стават или остават по-скоро средняци. Сал една Италия, която да предизвиква истински Полша, но като цяло конкуренцията не е достатъчна, за да си изгубят съня.
Обаче нещата започват да се променят. Русия ще се завърне на волейболната карта и със сигурност това ще е с много силен отбор. Ще развали рахата на "дружината". И сега, след известен период на затишие при нас, се появява цяло едно поколение, което може да се озъби не, ами направо да ги нашляпа. Това вече става много дразнещо.
И точно в Алекс те виждат символа на тая заплаха. Едно време така ги беше страх от Матей, на когото сърбаха попарата пак по същия начин. В Алекс те виждат човека, който ще ги държи за орехите в следващото десетилетие, той е символът на силата на този отбор.
Всички тези реакции са страх от Алекс. Когато тетката ми каза, че "никога няма да забравим", веднага през ума ми мина "е как ще забравите, като има още толкова пъти да му ядете авторитета...?!" Не го написах, разбира се. Ние сме възпитан народ... 
Вчера поляците видяха, че не могат вече да ни подритват в ъгъла и трябва да ни издигнат в ранг "волейболен враг", а днешните коментари са именно това - вкараха ни в кръга на техните сериозни конкуренти. Не мразиш някой, който дори не може да те изпоти на терена. Мразиш от страх, че този някой ще те свали от трона или най-малкото може да те катурне баш, когато не очакваш.
Та така. Сега дано да бием Германия, че да имаме още една битка с поляците, такива емоции не трябва да се изпускат 
