Стойчо Стоев: Миньор Перник ми помогна много

Един състав винаги има нужда от но­ви лица, имаме набелязани футболисти и вече водим разговори с тях, заяви Стоев

Стойчо Стоев: Миньор Перник ми помогна много

Ден след победата над Левски на "Герена" треньорът на Лудогорец Стойчо Стоев даде интервю пред "Тема Спорт". В него специалистът не говори само за футбол, а засегна и теми, свързани с личния му живот.

Г-н Стоев, Лудогорец би Лев­ски с резервите в София, тол­кова силен ли е тимът ви, или просто съперниците не са на ниво?


Трудно ми е да преценя. Вярно е, че използвах доста разли­чен състав срещу Левски, вярно е също, че не играхме на пълните си възможности, можем повече. Но трябва да отбележим, че Левски не е в това състояние, в което трябва да бъде. Победата дойде по-лесно от очакваното.

През пролетта ротирахте постоянно състава, взехте важни мачове с доста резервни състезатели...

Това беше неминуемо, защото участвахме на три фронта - Лига Европа е сериозен турнир и трябваше да въртим съста­ва, да освежаваме играчите, за да изглеждаме добре във всеки следващ мач. Тези, които по- малко са взимали участие, в никакъв случай не са ме подвели. Доволен съм от състезателите, от дълбочината на съста­ва. Ясно е, че не можем да ползваме една и съща единайсеторка. Имам си виждане кои футболисти да участват по-често. Но подчертавам, че всеки се справи със задълженията си.

Остава ви да направите последната крачка към дубъл - играете с Ботев Пловдив на финала за купата. Ще успеете ли?

Трудно ми е да кажа. Все пак това е финал, непредвидим мач. Ботев е сериозен отбор, със сериозни финанси. Виждате, че там вече се прави нещо хубаво. Надявам се да стане силен мач, който да удовлетвори хората.

Лудогорец и Ботев ли са най-стойностните отбори в българския футбол?

Не е лесно за преценка. Но след като ние сме шампиони, значи сме и най-стойностният отбор. Достигнахме и високо стъпало в Лига Европа. Ботев тръгна по някаква стълбичка, търпи развитие и с времето ще се превърне в много сериоз­ен отбор. Виждате, че и Литекс ни бяха достоен опонент, също и ЦСКА, въпреки проблемите, които имаше този клуб. Имаше отбори, които се стремяха да ни бъдат сериозен про­тивник. Но хубавото за нас е, че показахме класа и затвърдихме реномето си на най-добри в България.

През сезона не успяхте да се победите с Ботев - само ра­венства записахте...

На финала трябва да има победител (смее се). Станаха интересни и равностойни сблъсъци - както в Разград, така и в Пловдив. Предполагам, че такъв ще е и финалът. Надявам се този път да спечелим.

Готови ли сте за продължния и дузпи с оглед на досегашното развитие на тези двубои?

Всичко е възможно, този ва­риант не е за отписване. Във финалите няма нищо предсказу­емо.

Като казахме за дузпите - не ви ли притеснява фактът, че най-опитният ви изпълнител Златински пропусна от бялата точка срещу Левеки, а в Лига Европа Безяк и Дяков не вкараха наказателни удари?

Все някога щеше да дойде такъв момент за Златински. Той изпълни доста дузпи и е съвсем нормално да не вкара някоя от тях. Надявам се това да му остане изпуснатата дузпа и в по-важен момент да вкара. Аз му имам пълно доверие.

Важният момент сега за Лудогорец е дали този отбор ще може да се надгради? През 2006-а Левски игра четвъртфинал в УЕФА, влезе в групите на Шампионската лига, но не успя да развие успехите си и я докара до нивото си в момен­та. Вие ще се справите ли с това предизвикателство?

Надявам се и ние като Лев­ски да влезем в групите на Шампионската лига, но да се опазим от грешките на сини­те, които не доразвиха по­тенциала си. Опитваме се да надграждаме отбора. Един състав винаги има нужда от но­ви лица. Точно затова от доста време работим по селекцията,имаме набелязани футболисти, вече водим разговори с тях. Засега обаче преговорите са труднички. Направихме и първия си трансфер - взехме Вандерсон. Имаме интерес и към други класни футболисти. Да­но протекат добре разговори­те, за да може догодина да изглеждаме по-добре.

В кои зони имате нужда от подсилване?

Няма да ги коментирам. Но както всеки отбор и ние има­ме нужда от подсилване. Това е нормален процес в доизграждането на един отбор. Със сигурност бройката на новите няма да е голяма. Защото като имаш избистрен състав, той просто трябва да се пипне тук-там. Нямаме големи про­блеми за да търсим много играчи.

Зависи ли бъдещето ви в Лудогорец от развоя на фина­ла за купата срещу Ботев?

Нямам представа. Досега малко или много показах в някаква степен какво представлявам като треньор. Работя в клуба от 10 месеца, постигнахме някакви успехи - говоря повече за евротурнирите. Шампионската титла е важен аргумент, но аз съм по-доволен от представянето в Лига Ев­ропа. Мерилото е европейската сцена, там се показва до каква степен и за какво имаш сили. Дали имаш отбор, или можеш само да живуркаш в българското първенство. Ис­кам да продължа в Лудогорец.

Знаете ли, че сте единственият български тре­ньор, който в 4 поредни мача няма загуба от Левски на "Ге­рена" - 3 победи, едната с Миньор и 1 равенство с Монта­на?

Не, не съм се замислял. Аз не отивам на който и да е стади­он с нагласата да чупя рекорди. Задачата ми е да подготвя отбора си да е конкурентно­способен и по-добър от про­тивника. Същото се отнася и за срещите с ЦСКА. След мача с Левски един от помощниците ми ме подсети, че от 12 мача този сезон със софийските отбори имаме 11 победи и само 1 загуба - от Левски в Разград. Това е добър показател, но нищо повече. Това, дали биеш ЦСКА и Левски, няма значение, ако в даден момент започнеш да падаш от по-слаби отбори - губи се смисълът на тези успехи и те просто остават в статистиката. Важното е, че в то­ва отношение бяхме постоянни в представянето си - това е силата на Лудогорец!

Помните ли какво правихте точно преди година - на 12 май 2013-а?

(Смее се). Не помня точно, но сигурно съм си бил вкъщи, за­щото бях безработен. В инте­рес на истината не съм очаквал, че за толкова кратко време кариерата и животът ми ще се завъртят на 180 гра­дуса, и то в положителен ас­пект. Оценявам, че благодаре­ние на Лудогорец изградих сериозно име в треньорската гилдия. Това никога няма да го забравя.

Как се променихте в този период?

Като човек не съм се променил, същият съм си. Видял съм все пак и другата страна на монетата и това ме държи доста умерен и здраво стъпил на земята. В никакъв случай не може да ме възгордее, защото знам, че до­ста често нещата в живота бързо се променят. Както си на върха, така в един момент си в низините. Затова и не се възгордявам. Просто съм доволен и нищо повече.

Кои са хората, на които искате да благодарите, след ка­то за първи път станахте шампион?

Първо благодарих на всички в Лудогорец - без тях нямаше да постигна това, тези думи не са изречени от куртоазия, а са точните. Визирам собственика Кирил Домусчиев, хората под него, футболистите, екипа ми, лекарския щаб, всички, всички. Не трябва да пропусна и хората от Миньор Перник. Никога няма да забравя този клуб, защото точно оттам тръгна кариерата ми в пози­тивен план. Оттам ми подадоха ръка в труден момент - говоря за Никифор Вангелов и генерал Димитров. Те повярваха в мен. В пернишкия клуб натрупах ценен опит и постигнахме добри резултати. Мисля, че както аз помогнах на Ми­ньор, така и клубът помогна много на мен. Не бива да забравям и семейството ми, което винаги ми е било опора в живо­та. Благодаря им искрено. Аз съм постигнал успех, но без подкрепата на близки хора не­щата няма как да се получат.

Избягвате светлините на прожекторите, но няма как да не попаднете в тях с тези успехи, превръщате се в център на внимание. Приписаха ви дори и извънбрачна връзка, създаде ли това проблеми в семейството ви?

Не. По принцип съм следил пресата през годините. И виждам, че когато човек е по- известен и актуален, се търсят "новинки", повече жълти работи. Но семейството ми е задружно, силно е след 27 години брак. Имало е и тежки моменти, но след като си ги преодолял, това е показателно за отношенията ми със съпругата ми Цветанка и двете ми деца. Много сме задружни.

Разкажете малко повече за тях...

Синът ми Ивайло завърши, дипломира се в Свищовския университет, специалност застраховане. От 4-5 години работи в една фирма, още беше студент, когато постъпи при тях. Може би е на път да стане и семеен, натам отиват нещата. Дъщеря ми Стефани е още ученичка. Учи в езикова гимназия, спортува волейбол. Децата са ми добри и прекрасни. Съпругата ми Цветанка работи в застрахователна компания, от доста време е в този бранш, експерт е в автомобилното застраховане.

С какво са свързани интересите ви извън футбола?

Почти не ми остава сво­бодно време даже да се прибера до София. Общо взето си виждам семейството само когато имаме мачове срещу столични отбори или кога­то играехме в Лига Европа. Когато ми остане време обаче, веднага хващам книгите. Те ме отпускат и разтоварват от футбола, за­щото напрежението хич не е малко. Нямам любим автор, но чета много криминалета, харесвам и трилъри.

Росен Кирилов: Победата над Монтана дойде трудно, целта ни е да завършим първи

Треньорът на Спартак (Варна) бе много доволен от успеха над монтанчани

Босът на Спартак (Варна): На 99% нещата са ясни, ще гоним Топ 6 в елита

Той отново бе доста колоритен пред медиите

Петър Колев: Доволен съм, момчетата се стараха

Новият треньор на Монтана видя позитиви, макар че отборът му загуби

Филип Филипов: Очаквам ЦСКА да спечели

„Футболът е за феновете – ракетите и бомбите трябва да спрат завинаги“

Вратар на Локо (Сф) претърпя операция

Очаква се стражът да напусне след края на сезона

Черно море ще къса с черна серия

Срещу Локомотив (Пловдив) в неделя

Възраждане 2020 е финалист на "Пиринска Бундеслига"

Вижте подробности

Шеф в Ботев Пд обяви съдбата на треньора

Вижте какво каза Артур Платек

ЦСКА със смазващо превъзходство над Левски в плейофите

Вижте подробности

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки