Египет 7 пъти е печелил титлата на Африка. Никой на Черния континент няма толкова, най-близо от преследвачи­те е Гана с 4 трофея. Но след като фараоните постигнаха историческия хеттрик (2006, 2008, 2010), тимът не успя да се класира за следващите 3 издания.
От март 2015-а начело на селекцията е Ектор Купер. 61-годишният аржентинец, в чиято треньорска визитка ли­чат клубове като Уракан, Ланус, Майорка, Валенсия, Интер, Бетис, Парма, Расинг и Арис, се е заел със задачата да върне славата на Египет.
"Срещнахме се в точното време. Малко наранени и депре­сирани, но горди и с желание да се върнем на пътя на успехи­те. Миналото ни бе по-бляскаво от настоящето и сега го­рим от желание да си върнем радостта от футбола. Първи­те стъпки бяха положителни и сме нетърпеливи да разберем какво ни е отредила съдбата на предстоящия турнир", споделя селекционерът на фараоните.

Купер, требълът бе фантастичен, но последва срив?
- Така е и сега се върнахме в обичайната си среда. След ка­то Египет е рекордьор по трофеи, участието на турни­ра е най-малкото, което мо­жем да направим. Голямата ни цел е да се класираме за Монди- ал 2018. Египет за последно игра на световно през 1990 г., а това е твърде дълъг период за влюбена във футбола нация.

Да се върнем към началото ви през 2015-а.
- Дойдох тук след поредица от разочарования, каквито бя­ха последните ми престои в Испания, Турция и ОАЕ. Нуждаех се от предизвикателство, за да не се превърнат неуспехите в комплекс. Египет бе в подоб­на ситуация - тимът не се бе класирал нито за Купата на Аф­рика, нито за Мондиал 2014. В крайна сметка се получи брак по взаимен интерес.

А след 2 г. се появи и любов­та...
- И още как! Когато при­стигнете на нов континент, интеграцията на и извън тере­на не е лесна. Но сега се чув­ствам много добре. Реално ня­мах представа за египетския футбол. Открих огромна страст, таланти и първен­ство на добро ниво.

Политическата обстанов­ка не пречи ли?
- От човек, който само е чу­вал, станах пряк участник. Жи­вея в град 6 октомври, който е на 30-ина км от Кайро. Реших да се потопя в реалността на тази велика нация, изправена пред сериозни социални и поли­тически проблеми. А те пряко засягат и футбола. Защото този спорт е неизменна част от живота на местните хора, а стадионите станаха симво­ли на протеста и дори бойно поле. Всъщност от 4 г. мачове­те са без публика. Въпреки то­ва открих страст към играта, която не отстъпва на тази в родината ми. А съперниче­ството между Ал Ахли и Замалек мога да го сравня с това между Ривър Плейт и Бока Хуниорс.

Имахте ли лични притесне­ния и практически трудно­сти?
- Не. Пристигнах след най-се­риозните инциденти, свързани с футбола, и работя без проблеми. Относителното спо­койствие помогна за възхода на националния отбор, който се класира за Купата на Африка и спечели първите 2 мача по пътя за Мондиал 2018. Бавно нещата се нормализират.

Какво представлява ти­мът на Египет?
- Един добър отбор. Имаме добра база от силни местни играчи, благодарение на конку­ренцията в първенството, а класата придават играещите в английската Висша лига Ел Мохамади, Рамадан Собхи и Елнени. А също и Салах.

Прогнозата ви за турнира?
- В Кайро очакванията са го­леми. Целта ни е Русия 2018, но трябва да отчетем 2 неща. Първото е, че ако нещо се обърка в Габон, то може да подкопае всичко добро, свър­шено досега. Във футбола са важни настоящето и резулта­тите. Програмирането е хуба­во, но в даден момент актуал­ността може да го преобърне ужасяващо. Второто е, че раз­полагаме с всичко необходимо, за да спечелим. Не отстъпваме на никой тим! Ще се радвам на финал, за да продължа личната си традиция (б.р. - с Майорка спори за КНК (1999), а с Вален­сия за ШЛ (2000, 2001). Мисля, че В Египет ще са доволни, ако стигнем до последния мач в Га­бон.

Филипо Mария Ричи, Extra Time