Георги Денев-Кучето е сред емблематичните игра­чи на ЦСКА, прочут със своя хьс на терена. Има 237 мача и 78 гола за червените в ели­та. Играл е още за Кърпачев Ловеч, Спартак Плевен, Етникос Пирея и Арис Лимасол. Срещаме се с Денев на "Ар­мията" по време на турни­ра на феновете. Там той ча­ка синът му да се включи в един от мачовете. Говорим за ситуацията в ЦСКА, въз­хода на армейците при Гриша Ганчев и мачовете, кои­то няма да забрави. По вре­ме на интервюто не спира да приема поздравления от фенове, които идват да му стиснат ръка с думите: "Чест и почитания, г-н Де­нев!".

Г-н Денев, какво е мне­нието ви за представянето на ЦСКА през изминалия се­зон и за развитието на клу­ба като цяло?
- Най-хубавото нещо е, че Гриша Ганчев се зае с ЦСКА. Добре, че той дойде на "Ар­мията", иначе не ми се мисли какво щеше да стане с клуба. Дълго време беше мизерия, но сега виждаме какво се случва - всичко се плаща ре­довно, работи се по базите, взе се и емблемата... Това 8 милиона лева да дадеш са много пари. Що се отнася дo отбора - върви добре, разви­ва се възходящо, така че мо­жем да сме доволни. Пред­ставянето на ЦСКА през про­летта бе много силно. Аз съм впечатлен и от Стамен Бел­чев, който се оказа приятна изненада. Човекът е играл, макар и не в ЦСКА, но показа, че не е задължително да си минал през "Армията", за да постигнеш успехи тук. Бел­чев доказа, че е добър тре­ньор и заслужава доверие.

Кога ще бъде спряна хеге­монията на Лудогорец?
- Скоро. През новия сезон или в най-лошия случай през по-следващия. Не може вечно да са първи. Сега втората позиция беше логична с оглед какво се случи. Но от следва­щия шампионат ЦСКА ще е по-силен. Разбира се, трябва още малко качество, но ос­новата е добра. Сега предстои да видим кога ще мо­жем да играем в евротурнирите. Силно се надявам ръко­водството да намери начин да се разреши тази ситуация възможно най-скоро. Мачове­те на международната сце­на са смисълът за ЦСКА. Зара­ди тези двубои за ЦСКА знаят и говорят по целия свят.

Какво е мнението ви за Антон Недялков? И той ка­то вас е родом от Ловеч и стигна до ЦСКА...
- Несъмнено има потен­циал, има хъс. Развива се по­ложително.

Сега много рядко може да видим 19-годишен да играе с успех при мъжете, както бе по ваше време. Защо?
- По-малко момчета вече искат да се занимават с футбол и качеството по­стоянно пада. Повече развле­чения има - телефоните и компютрите ти крадат времето. А се загуби и спортната злоба. Преди спортът беше начинът да направиш име. Ритахме по поляните по цял ден, какво друго да правим. Никой не ми е показвал, сам съм се учил. Спомням си, че като юношески национал спече­лихме един турнир в Стара Загора, а аз станах голмай­стор и снимката ми стоеше на центъра на Ловеч. Това вече го няма.

Как пробихте в ЦСКА?
- Много трудно беше. Дой­дох като войник. Някой ако се контузеше, можеше и да хванеш ръка. Иначе - абсурд. Аз бях късметлия. Боби Стан­ков получи травма и Манол Манолов ми гласува доверие и така се наложих. Заварих звезди като Стоян Йорда­нов, Пенев, Гаганелов, Никодимов, Якимов, Жеков.... Как да се наложиш сред такива величия?

Кои мачове за ЦСКА са най-паметните ви?
- На първо място междуна­родните, защото те винаги са били мерилото за ЦСКА. В тях сме изпитвали най-голя­ма радост и наслада. Иначе от вътрешното първен­ство винаги съм обичал дер­битата с Левски, постоянно ги биех и им вкарвах. Сините ми измислиха и прякора Куче­то, аз си го обичам. Наисти­на ги гонех като куче.

Какво можете да каже­те за вашия внук, който но­си вашето име и тренира в школата на ЦСКА?
- Да, набор 2001 г. е, тре­нира при Сашо Борисов. Играе като ляво крило, поня­кога и като централен напа­дател. Ще видим дали ще стане нещо, засега е рано да кажем.