Мачът за Суперкупата на България не е от онези, които остават ярка диря. Играе се и бързо след това се забравя. В лагера на ЦСКА трябва да постъпят точно по този начин, след като бяха унищожени от Лудогорец. Разгромени, разбити, съсипани с възможно най-убедителното превъзходство.
Съдейки само от този мач, можем да заключим, че ни очаква поредната гонка с един участник и през започващата в края на седмицата кампания. След доста обнадеждаващите сигнали за промяна на статуквото, то се завърна в пълния си блясък в събота вечер. Приказките от червения лагер, че са по-добрият отбор, излязоха пълна смешка. Можем да чакаме с огромно нетърпение датата 8 август, когато червените в своята цитадела могат да докажат, че случилото се на 17 юли е някаква нелепа случайност. Но да се игнорира резултат 4:0, съчетан с пълно игрово предимство на едните и тотална дезориентация на другите, ще е фриволно и необосновано начинание.
Резултатът 4:0 е най-голямото поражение на ЦСКА от Лудогорец в периода, в който Гриша Ганчев е силният човек на „Армията“. И съм сигурен, че той не е заспал лесно след това унижение. За този петгодишен период хегемоните имаха само 5 победи и само една от тях с два гола разлика. В цялото съперничество между двата водещи клуба има само още един случай на убедителна победа на Лудогорец с 4:0, но забележете – само месец по-късно ЦСКА отиде в аматьорския футбол. Дългопаметните си спомнят какво беше положението на „Армията“ през пролетта на 2015 година. Продължавам с фактите, които сипват допълнително сол в раната. В цялата модерна история на този символичен мач, в който участват шампионът и носителят на купата, не се е получавал резултат с четири гола разлика за победителя.
И след всичко написано да се позовеш на клишето „Животът продължава и нищо фатално не се е случило“ е доста нахално спрямо феновете, които ти скандират името дори при такова невиждано унижение. А пък обясненията с поуките и приземяването са си направо подигравка. Този мач не се игра на осветената повърхност на Луната, а на стадион „Васил Левски“ с публика, съставена на 99 процента от привърженици на ЦСКА. И със сигурност им е станало много болно. Дори не заради резултата, а заради общото впечатление на пълна безнадеждност.
Думата фен е сродна с фанатик и привържениците на ЦСКА ще продължат фанатично да вярват, но някак вярата вече е разклатена. Защото те са и доста компетентни и въпросите и отговорите идват от само себе си. Да, този мач наистина бе поучителен, за да бъдат отново потвърдени много нелицеприятни истини за сегашния тим. Като наличието на изключително уязвим в много футболни компоненти вратар. Десетки пъти съм писал, че няма как страж от плажовете, в случая от четвъртото ниво в Бразилия, да е добър за колос на европейския футбол. Видя се ограничената и лимитирана класа на Жеферсон. За кой ли път на преден план излиза странното присъствие на играч като Пламен Гълъбов, който в най-добрия за него случай трябва да се бори за титулярно място в Ботев Враца. И най-вече отново се видя, че в селекционната си политика ЦСКА разчита единствено на сляпата случайност. Може да ти изпадне някой като Соу и Тиаго, но като цяло това са изключения. Колкото и рано да е, трудно може да се привиди някаква фундаментална роля на Чатакович, Бай и Вилдсхут. Поне в този мач тримата бяха една кръгла нула.
Не могат да се прикрият със смокинови листа и още видими и невидими проблеми. ЦСКА започва сезона с огромен брой контузени и със сменен изненадващо кондиционен спец. Който доскоро минаваше за един от най-добрите в България. Има и други рокади, които обаче не са толкова значими. Но всяко отсъствие на позната физиономия от пейката буди неудобни въпроси.
И към победителите, които регистрираха един от най-знаковите си успехи в дербито. Няма какво да го усуквам, това си е голямото дерби на България и ще остане такова още доста години. Лудогорец е вампир, който изсмуква живителните сили на реципиента. В случая хегемонът получи неочаквана преливка кръв от най-яростния си враг. И тук пак опираме до факти. ЦСКА драпа неистово в последните 5 години да се пребори с хегемонията. И в началото на шестата Лудогорец идва в София и ги прегазва по всички футболни правила и компоненти. И кой сега може да постави под съмнение правото на „орлите“ да стават шампиони дълги години напред. Въпросът дали са по-добрият отбор вече е риторичен. От финала за Суперкупата може да заключим, че отстоянието е светлинни години. Четири прекрасни гола, пълно и безусловно превъзходство в средата на терена и море на спокойствие в защита. Къде по дяволите изчезнаха слабите страни на Лудогорец? Дори Шахтьор Солигорск при цялата си изнемога изглеждаха по-опасни! Ако това е реалността, то е напълно ясно, че Лудогорец трябва да мислят единствено за Европа. В България нищо обезпокоително не ги очаква.
