Локо Пд надгражда по необикновен начин

По динамиката на игровото представяне Локомотив Пловдив е българскиятевробоец в последните 3 сезона. Без да имат участие в групова фаза, смърфовете правят забележително успешни мачове в Европа. При тях колебания и амплитуди няма. И сега с отстраняването на Словачко те доказаха, че всички прогнози за тяхното пропадане са прибързани.

Реваншът със Словачко бе осмият мач на Локо в Европа в последните три години и нито един не е бил свързан с думата резил. Да, отпаднаха от Страсбург и Тотнъм, но го направиха достойно. Сега същото може да се очаква от двубоите им с Копенхаген. Вероятно ще загубят и отпаднат, но разгроми няма да се случат.

И възниква естественият въпрос защо Локомотив Пловдив, който цяла пролет бе във финансов колапс, а през лятото бе напуснат от половината си титуляри, намери сили и отстрани чешкия Словачко. Един огромен по своето съдържание успех, защото Чехия е на 15-о място в актуалната ранглиста на УЕФА, а България на 27-о. Оттам нататък всички приказки, които целят да омаловажат успеха на смърфовете, не почиват на никаква здрава логика. Дори в исторически план това е едно от най-сериозните европейски постижения на пловдивския клуб.

И всичко може би щеше да бъде нормално по подразбиране, ако не беше се случил разпадът на отбора. Ако на „Лаута“ още бяха Ожболт, Езе, Малембана, Аралица, Томашевич, Масоеро, Диниш Алмейда, Цветанов, Илич, Луков успехът щеше да бъде в реда на нещата. Но тях вече ги няма, а заместниците им се справиха все едно бяха влезли в техните обувки. А това говори, че в Локомотив е излята много здрава основа. Както го наричат по нашите места – плочата е набита яко. Ето това е основната и единствена причина Локомотив Пловдив да е толкова константно успешен в Европа. За Христо Крушарски не говорят думите, а делата. Ако го слушате, е готов за Сатирата, но резултатите му говорят за много успешен подход. А късметът, както добре се знае, е на страната на този, който повече го заслужава. Конвертируемите успехи на Локомотив са с национален отзвук, защото това е примерът как с нормална футболна политика все пак можеш да постигнеш нещо забележително. А то си е забележително, защото гръцките АЕК и Арис, които са с десетки пъти по-големи бюджети, отпаднаха в тази фаза на турнира. Само една звезда от АЕК получава колкото целия отбор на Локомотив барабар с шофьора, домакина и Гонзо. Как при тази съпоставка да не се възхитиш от постигнатото!

Всеки клуб поставя на различно място акцента на равносметката за сезона. За Локомотив поантата бе поставена в Чехия. С тази победа те останаха там, където бяха. И в следващите 12 месеца ще минат през същото изпитание. Да стигнат до евроквота през България и да отстранят поне един противник в Европа. И това вече е критерий за ниво и класа. Защото дори най-изявените ни евробойци при несравнимо по-високи финансови възможности не са го постигали толкова регулярно.

Що се отнася до следващия противник, то нещата изглеждат предопределени не защото Копенхаген е толкова непобедим, а заради лимита. По-лесно е да изравниш рекорда, отколкото да го подобриш. Но Локомотив ще пътува до стадион „Паркен“, където се играха мачове от европейското първенство. Определено подобно вълнуващо пътешествие не се случва всеки ден. Димитър Илиев и компания могат само да се насладят на това приключение. Шансът да преминат напред е нищожно нисък, но мечтите таван нямат. Кой знае дали защитата няма да има пореден необикновен ден, а и вратарят Пиргов може да отчае датските нападатели. А имаме и светъл пример. Миналата година тим от Балканите – Риека, ги победи на „Паркен“ с 1:0 и ги извади от груповата фаза на турнирите. Дали пък Локомотив, който може по някои признаци да се родее с Риека, няма да превърне загубите на Копенхаген на своя земя в традиция?! Всичко се случва, но шансът да направят чудо получават само тези, които са го заслужили. Локомотив Пловдив е твърдо сред тях.