Новак Джокович стартира участието си на Ролан Гарос с редица въпросителни около формата си, но и със същата огромна мотивация да увеличи рекордната си колекция от титли от Шлема.
Сърбинът пристигна във френската столица с минимален брой мачове на червено, след като заради контузия и последвала рехабилитация изигра единствено един двубой в Рим, загубен от Дино Прижмич. Световният №1 обясни, че визитата му в италианската столица е била по-скоро тест за физическото му състояние и възможност отново да усети състезателния ритъм. За Париж Ноле залага и на нова фигура в треньорския си щаб – своя дългогодишен приятел и съотборник Виктор Троицки.
„Честно казано, беше въпрос на обстоятелства извън моя контрол. Исках да играя повече, но тялото ми не го позволяваше. Минавах през процес на рехабилитация след контузия. След Индиън Уелс просто не беше възможно да се състезавам няколко месеца.“
„Бях далеч от това да съм готов да се състезавам, но имах нужда поне от един мач. Имах нужда отново да чуя резултата, да усетя нервите на състезанието преди Ролан Гарос, защото по онова време дори не знаех дали ще мога да играя. За щастие, реакцията на тялото ми и подготовката ми през последните десет дни бяха положителни.“
Джокович коментира и отсъствието на двукратния шампион Карлос Алкарас, както и изключителната форма на Яник Синер, който наскоро оформи своя Golden Masters.
„Той е двукратен шампион на Ролан Гарос. Очевидно това е голяма загуба за турнира. Но честно казано, това не променя много моя подход. В последните шест до осем месеца имах трудни моменти физически и това беше основният ми фокус.“
„Не съм мислил много дали имам по-голям шанс без Карлос или не. Защото усещам, че ако съм здрав и мога да поддържам определено физическо ниво през турнира, винаги имам шанс. Доказах го тази година в Австралия, където бях близо до още една титла от Големия шлем. Винаги имам тази вяра, когато изляза на корта.“
„Искам отново да го поздравя. Това е невероятно постижение за него и екипа му. Много говорихме колко впечатляващ е на всички настилки. Може би някои се съмняваха дали може да бъде толкова доминиращ на клей, колкото на твърди кортове, но той доказа, че може. Да си един от само двама играчи в историята с Golden Masters е изключително трудно. Знам го много добре.“
Носителят на 24 титли от Шлема взе отношение и по темата за напрежението между състезателите и големите турнири. Той призова за по-голяма солидарност към по-ниско ранкираните тенисисти и апелира да се избегне разделението, давайки негативен пример случващото се в голфа.
„Не съм част от това. Не мога да коментирам нещо, в което не съм участвал. Не съм бил в дискусиите, планирането или взимането на решения. Но мога да повторя позицията си, която съм изразявал много пъти през кариерата си.“
„Винаги съм бил с играчите, опитвайки се да защитавам техните права и по-добро бъдеще за тях. Но не само за топ играчите, а за всички нива на тура, особено за основата на професионалния тенис. По-ниско ранкираните играчи често са забравяни.“
„Често говорим за наградните фондове и за това колко печелят или не печелят големите звезди. Но забравяме колко малък е броят на хората, които реално могат да живеят от този спорт.“
„Тенисът и без това е достатъчно сложен заради структурата и правилата си. Още по-голямо разделение само би ни навредило. Трябва да се учим от голфа – глобален индивидуален спорт, който преминава през трудни времена организационно, с разделени турове и играчи, ограничени до определени състезания.“
„Нека се опитаме да бъдем по-обединени и да намерим общ глас, за да изградим по-добра структура и по-добро бъдеще за тениса. Мисля, че сега е правилният момент.“
Накрая сърбинът чисто тактически призна, че възрастта изисква от него промяна на корта, за да съхрани силите си.
„Опитвам се да стоя по-близо до корта, да взимам топката по-рано и да рискувам повече. Не ставам по-млад, това е сигурно. Тялото ми страда повече в дълги мачове, а възстановяването вече не е толкова бързо.“
Въпреки трудностите и липсата на игрова практика, Джокович остава един от най-опасните състезатели в схемата, чийто опит и шампионски манталитет никога не трябва да бъдат подценявани на Ролан Гарос.




















