Стойчо Младенов отново е в България. Изкара един от най-кратките си периоди като треньор - 4 месеца в египетския „Ал Итихад“ (Александрия). Сам реши да си тръгне въпреки най-добрия старт на отбора в последните 11 години в първенството. Екзекуторът на „Ливърпул“ спечели 2 победи, загуби два мача и веднъж завърши наравно. Седмото място в класирането бе като сбъдната мечта за феновете, но... непреодолими различия с ръководството принудиха Младенов да разтрогне договора си по взаимно съгласие. Къде ще е следващата крачка? Треньорът не желае да бърза. Напротив - изглежда вече ще спазва принципа „десет пъти мери, веднъж режи“.

Добре дошъл, г-н Младенов! Кога да ви очакваме пак на работа?
- Предложения не липсват. Имах разговори на такава тема и след последния ми мач с „Ал Итихад“. Този път обаче ще изчакам. В никакъв случай не искам да сбъркам пак. Току-що сложих край на четиримесечен престой в непозната обстановка. Нервите ми идват в повече. Психическото изразходване е голямо. Единственият лек е да се заредят батериите. Иначе излизаш от ритъм. Случи ми се вече в ЦСКА при „Титан“ и няма да позволя пак, защото и до днес ми държи влага.

Защо не се получи в „Ал Итихад“?
- Бях впечатлен от проекта. „Ал Итихад“ е третият по фенска маса тим в Египет след „Ал Ахли“ и „Земалек“. Целта ни беше в период между 3 и 5 години да участваме в турнирите за африканската купа. Отидох да изградя отбор, както аз виждам нещата. Феновете ме посрещнаха отлично. Но на място процесите тръгнаха в съвсем различна посока. Освен това финансовата нестабилност в клуба също ме принуди да взема това решение. Още след третия кръг, когато бяхме сред лидерите със 7 точки, поисках среща с борда на директорите. На нея поставих седем условия, без които обявих, че няма да продължа работа. Ръководството не успя да ги гарантира и ето ме отново в България.

Бяхте определен за треньор №1 в Египет, когато преди пет години работихте в ЕНППИ. Сега престоят ви бе кратък. Бихте ли се върнали трети път в тази страна?
- Хората в Египет са едни от най-добрите, които познавам. Винаги са демонстрирали огромно уважение към мен. За тях мога да говоря много и само хубаво. И днес египтяните живеят в разбирателство. А напрежение има навсякъде по света. Колкото до охраната на местата, където съм бил в Египет - тя беше на много високо ниво. Най-лошо за футбола там е ограничаването на броя на зрителите и недопускане на гостуваща агитка. Забраната идва от правителството в името на сигурността, защото в Египет стадионите са за по 60-70 хиляди души. Феновете много обичат и разбират футбола. Няма да забравя последната среща със запалянковци на „Ал Итихад“. Отидох да си взема довиждане с отбора, а там бе пълно с хора. Снимахме се, прегръщахме се. Желанието им бе очевидно - да продължа. Да, един ден с удоволствие пак бих работил в Египет.

Доволен ли сте от резултатите си?
- Ще кажа само едно - в последните 11 години „Ал Итихад“ не бе почвал с победа сезона, а с две поред не помнят откога не им се е случвало. Финансовата нестабилност обаче ще накара след нас и доста играчи да си тръгнат...