Българският футболист Георги Иванов Пеев започва кариерата си в софийския Локомотив. Острието на Локо (София) прави официалния си дебют за отбора в мач срещу Литекс през 1998 г. Когато Пеев е на 21 години, той е открит от мениджърът на Динамо Киев — Валери Лобановски, и подписва договор на стойност 2,5 милиона евро. Той е играл и за ФК Днипро (Днепропетровск). През 2007 г. именитият полузащитник се мести в Русия, за да подпише с ФК Амкар (Перм), където се състезава за отбора близо десетилетие. През 2008 г. той е избран за любимец на публиката на руското първенство и е награден с рядък револвер от 1936 г., използван от Червената армия.
Десният полузащитник, известен със своята бързина, е част от българския отбор за Евро 2004. В периода 1999 – 2007 г., Георги Пеев участва в повече от 40 мача за националния отбор на България.
Къде те намираме?
Намирате ме на българското Черноморие, където съм със семейството ми (усмихва се).
Каква е формулата толкова много години да играеш на толкова високо ниво?
Мисля, че основното е силният характер. Според мен хранителният режим и излизанията до късно не са чак такъв фактор. Най-важното е да се влагаш на 100% в тренировките.
Наскоро приключи футболната си кариера. Какви са плановете ти занапред?
Приключих с кариерата си като футболист, но не и с футбола. Новата ми дейност стартира буквално миналата седмица като футболен мениджър при Мирчо Димитров, с когото като футболист съм имал честта да работя дълги години.
Кой те запали по футбола?
Баща ми ме доведе в Локомотив, когато бях на осем години. Започнах да тренирам и много ми хареса. На 12-годишна възраст прекъснах за една година, защото едновременно... пеех в хор! (смее се) След това спрях с пеенето, защото осъзнах, че футболът е моята страст.
Първият ти треньор?
Първият ми треньор е Иван Коцев, именно при него развих техниката си. Помня и колко спокоен и щастлив се чувствах, благодарение на професионализма му. Мисля, че това е най-важното в детска възраст за един млад футболист. Много съм му благодарен!
Мачът на Локомотив, който никога няма да забравиш?
Помня много мачове, но като най-специален за мен ще остане мачът с Литекс. Беше домакински мач за годишнината на клуба ни. Победихме с 2:1 като в последната 90-та минута вкарах решаващия гол. Топката мина между краката на вратаря на Литекс и помня, че бяхме много щастливи.
Какво е Локомотив за теб?
Локомотив е отборът на сърцето ми. Това е отборът, който ми даде пътя в живота.
Какво ти е мнението за влизането на Локомотив София 1929 в “Б” група?
Чудесно е, че така се получи. Една година бе необходима за влизането на отбора в “Б” група. Мястото на Локомотив София 1929 е в “А” група и то сред първите 4-5 отбора, но всички знаем какви са обстоятелствата в момента. Това се дължи главно на финансовата страна на нещата, в която сме се намирали до скоро като отбор. Радвам се, че Иван Василев пое Локомотив. Сега се случват сериозни събития за историята на отбора. Вярвам, че ще влезем в “A” група, но засега и “Б” е добре.
Следващото световно първенство е в Русия. Отлично познаваш обстановката. Какво мислиш за националния отбор? Имат ли шанс да се класират?
Надеждата умира последна (смее се). Не е лесна ситуацията, в която се намираме на национално ниво. Нивото на българското първенство е паднало, което не помага, а пречи на Националния отбор. Вярвам, че имаме някои добри футболисти в представителния ни тим, които могат да поемат отговорността, но при всички положения няма да е лесно. А и да не забравяме, че самочувствието идва с победите и освен победата срещу Португалия, напоследък нямаме други такива.
Какво би пожелал на феновете на Локомотив София 1929?
Ще им пожелая много победи и радост. И да бъдат търпеливи. Ясно е, че обновеният отбор тепърва се формира. Млади са още момчетата и неопитни. На всички ни се иска моментално влизане в „А“ група, но няма как да избегнем периода на адаптация. Победите може би няма да дойдат веднага, но с търпение и работа ще постигнем успеха, който клубът заслужава.
